СТАЯТА

Би казал, че във тази стая

не е живял отдавна никой,

че е заключена стояла

с години нейната врата.

Тук има миризма на вехто

и прах по всичките неща,

тук бавно времето превръща

във прах безжизнен сякаш всичко.

В ъглите расне неусетно

вечерната дрезгавина

и вехне есенното слънце

върху килимите на пода,

а светят жълти зимни дюли,

наредени върху комода

като голяма броеница

от кехлибарени зърна.

Какви лица ли отразило

ревниво пази огледалото

То сякаш е един прозорец,

отворен в друг предишен свят.

Часовникът е вече млъкнал

и в неговия чер ковчег

лежат умрели часовете

и неподвижно спи махалото.

Портрети на жени, които

са си отишли от света,

висят, от слънце пожълтели,

окачени върху стената,

заспала тежко върху пода,

сънува в здрача тишината

и цялата печална стая

залязва бавно с вечерта.

1925 г.