СТ. Л. КОСТОВ И КОМЕДИЯТА МУ ГОЛЕМАНОВ"

Творчеството на Ст. Л. Костов заема определено място в развитието на българската литература. Пренебрегвано и отричано от буржоазната критика в миналото, получило истинското си признание и оценка едва в годините след народната победа, делото на високонадарения и скромен комедиограф си остава най-значителното ни и единствено със своята целокупност национално проявление в областта на комедията.

Когато Костов създава своята първа драматическа творба, комедията Мъжемразка", българска комедиография в истинския смисъл на тая дума почти не съществува. Наистина комедии са се писали и преди, и по времето на Ст. Л. Костов, но с няколко изключения Службогонци", Двубой", Кандидати на славата" на Вазов и Свекърва" на Страшимиров преобладаващата част от тях оставят впечатление на случайни опити, най-често с подражателски характер в идейно-

тематично отношение и с незначителни художествени качества. И толкова по-големи стават ролята и значението на Ст. Л. Костов не само за създаването на плодотворна национална комедиографска традиция, но и за насочването на нашата комедия в определена критико-реалистична линия на развитие, за утвърждаването на нейния хуманен и демократичен дух.

Живял в един от най-сложните периоди в историята на нашия народ, свидетел на националните катастрофи по време на войните и на последвалите ги социални и нравствени сътресения, Ст. Л. Костов превръща творчеството си в забележителен художествен документ на своето време. Наистина никъде в неговите комедии не е намерило пряк израз гражданското отношение на писателя към големите политически събития, които разтърсват страната ни. Ще бъде несправедливо обаче да се укорява бележитият комедиограф в бягство от живота и от парливите въпроси на епохата. Поради своята мирогледна ограниченост Костов не вижда корените на злото, което притиска народа, но безпощадно го разобличава в своите комедии, не атакува пряко и открито буржоазното общество, но смъква маската на неговите най-видни представители. Министри, депутати, кариеристи и мошеници, изнудвачи и рушветчии, тъмни герои на нечисти политически и стопански сделки цялата богата и живописна галерия от образи, създадени от Костов, прави от неговите пиеси един своеобразен трагикомичен летопис на тогавашната действителност.

Разбира се, не всички пиеси на Ст. Л. Костов са издържани в идейно и в художествено отношение и не навсякъде проблемите са решени от правилни позиции. Но никъде, в нито една своя пиеса, Костов не поставя за разрешение незначителни, случайни въпроси от периферията на живота, не се увлича от типичните за буржоазната комедия сюжети и образи, от нейната дребнава еснафска тематика и банален хумор. Писателят се вълнува от най-съществените явления на своето време и се стреми да им даде отговор.

Особено характерен в това отношение е следвоенният период в творчеството на Костов. С отвращение, с изострено чувство за отговорността на художника той наблюдава стопанската разруха, растящото загниване на политическите нрави, изникналите като гъби след дъжд политически и стопански аферисти, забогатели от мошенически сделки по време на войната и след нея. Неговото перо става по-остро и целенасочено, стрелите на изобличението попадат все по-точно в целта. Снизходителното добродушно осмиване от първите хумористични разкази и някои комедии отстъпва място на гневното изобличение.

Плод на това идейно и художествено съзряване са творбите, които Костов пише през двайсетте и трийсетте години. Макар че не достига до положителен политически и