Христо Ботев

Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея

В онова също време, когато "Независимост", нейните едномисленици, вие сами и

въобще сичката наша емиграция проповядваше съюз между южните славянски племена,

в Цариград сяка неделя почти дохождаха известия из западните страни на нашето

отечество, че така наречената събска пропаганда се повече и повече сее раздор

между българското население по тие заглъхнали места, т.е. че компанията на

Милош Милоевича изпроважда агенти, които възбуждат народът против екзархията,

че тя разпространява сърбизмът в чисто българските села и градове чрез книги,

чрез учители и чрез множество други тайни помощи и че громадните суми, които

сръбското министерство искало уж сяка година от скупщината за поробените под

Турция южни славяни, се не харчат за друго нищо, освен за ущърб и за вред на

нашата народност. Вие твърде добре знаете, че тие известия, дописки и частни

писма произвождаха (и за съжаление и днес даже произвождат) такова негодование

между тукашните наши литературни, търговски и журнални дружества, щото

следствието на това бяха явните нападения на сръбският народ, отвореното писмо

към министърът г. Мариновича и оние безумни и безнравствени клевети, които

идиотите на в. "Право" отправиха към нашата нещастна (?), но честна емиграция.

Тие известия, дописки и частни писма се продължават даже и днес и негодованието

на нашите цариградски българи, както и на по-голямата част от нашите по-развити

хора, расте се повече и повече и не е чудно, ако след малко време вие видите,

че на тоя вопрос ще да се даде твърде голямо значение, т.е. че той ще да

придобие такива широки размери, щото ще да бъде в състояние да обяви даже война

на вопросът за южнославянското единство. Колкото и да е прискръбно това явление

в неправилният живот на двата съседни и братски народа, но то е близо вече да

бъде факт, затова то тряба да се разгледа колкото е възможно по-сериозно.

Времето ми не позволява да направя това тая неделя; аз ще да се огранича само с

няколко думи, които отправям не към оние късогледи патриоти на филологията и на

фанатизмът, с които е нещастен и сръбският, и българскиият народ, но към тия

искрени апостоли на свободадата, които съществуват и в единът, и другият народ.

Твърде естествено нещо е, че поклонниците на нашата гнуснава преминала история,