Георги Раковски

Сръбската политика относително на българите...

Всякому человеку натежава неотменна длъжност да брани народните си права с

всичките си сили и възможни средства. А който презира и пренебрежава тая свята

длъжност, той не е словесен человек, но едно безсловесно животно, кое се

проявява на света и свършва живота си, без да остави никакъв спомен от делата

си. Отечество и народност са две най-хубави, най-сладки и най-утешителни речи

за чувствителний человек и той жертвува за тях всичко, що има най-драгоценно на

света.

Похвален е онзи, който може да принесе една настояща и явна полза народу си, а

еще по-похвален е онзи, който предупреди едно тайно зло, кое се за в бъдущност

приуготовлява с ласкателство и измама народу му и кое всяк не е в състояние да

узнай. А най-паче когато това зло се сплита от человеци познати и щат да се

показват уж доброжелатели и приятели, понеже от явнаго неприятеля всяк се пази

и взема предусторожните си мерки против неговите дела. Сърбите, ако да се

сближават доста тясно по езику си с българите и ако да живеят в непосредствено

съседство с тях, обаче всякоги са били смъртни неприятели български и никоги не

са престанали да им противодействуват, когато им се е появявало и най-малкое

счастливо и благоприятно обстоятелство.

Такива жалостни примери вижда человек твърде много и всичката съхранена история

по появлението им на Балканский полуостров до падението им под турская власт.

Омразата е била тук вкоренена в тях, щото в устата им народното име българин се

изкривило на...

в. "Бъдъщност", Белград, края на лятото, 1863 г.