Срещата с Павел Морев- последна надежда на Ирина за живот

Коментар на фрагмент

Увод:

Димитър Димов е писател с огромна култура, всеобхватен талант и необикновено творческо въображение. Той е модерен разказвач и психолог на човешките съдби, с усет към трагичното в живота. В своите търсения проявява предпочитания към изключителното, силното и катастрофичното в човешките характери.

Тютюн е най-голямото творческо постижение на Димитър Димов. Това е произведение за възхода и падението на българската буржоазия, за изчерпаните възможности на ограничен кръг от хора да диктуват законите на обществото, да живеят в лукс и разточителство на фона на всеобщата мизерия и исторически упадък. Във философски аспект това е творба, която изследва социалните и психологическите причини, довели до разпад на личността. Типичен пример в това отношение е съдбата на главната героиня в романа- Ирина. От амбициозна и целенасочена млада жена, тя се превръща в морално деградирала и духовно опустошена личност.

Теза:

Димитър Димов дава възможност на героите си да открият ценност, която да балансира и уравновеси свръхнапрегнатия им емоционален живот, но откритието, поривът са прекалено късни- те вече са обречени. Ирина открива опора в любовта си към Павел Морев- моментен порив към утвърждаване на собствената личност, далеч от бездната на саморазрушението. След смъртта на Борис, тя търси съпричастие и утеха в човека, който чувства най-близко до сърцето си. Любовта й към Павел е отчаян опит да намери смисъл да продължи живота си пълноценно и да открие отново себе си. В брата на Борис тя вижда последна надежда за живот. Но Павел остава равнодушен към чувствата, които героинята изпитва спрямо него и всичко, което му споделя в разговора им.

Трагедията на Ирина е в неправилния й избор. Когато за първи път вижда Павел Морев във вилата в Чамкория, тя разбира, че ако преди десет години бе срещнала този човек, а не Борис, живота й би протекъл по друг начин. Но Павел Морев се оказва недостъпен за нея. Той принадлежи на други идеи и на друг свят.

Изложение:

В жизнения път на героите си Димитър Димов най-често търси аргумента на трагическата вина- онази изначална обреченост и предопределеност, от която те не могат да избягат. Разказваческото му умение се проявява до голяма степен във вътрешните монолози на героите.

Трагичната драма на личността, сложността на нейния път към света и към себе си, особено релефно се открояват в образа на Ирина. В романа тя претърпява драматично развитие и се проявява в няколко последователно редуващи се лица: плахата и затворена гимназистка, свързана в началото с родовите корени, Ирина- с труда и с патриархалните традиции в семейството на Чакъра; Ирина- изживяваща първата си любов и първото си разочарование; Ирина- умната, трудолюбивата и целенасочената студентка; Ирина- влюбената жена; Ирина- преситената и