Елин Пелин

Среща

Опълченската рота, в която служеше бае Стоян Гащникът, вървеше по дирите на

настъпвящите войски, и служеше ту за гарнизон по градовете, ту за стража по

мостовете, ту за охрана на обоза и на железопътните линии, ту за препращане на

пленници.

От град на град, от село на село, бае Стоян, загърнат в шарения си ямурлук,

въоръжен с кримка, преброди цалата новозаета земя и там някъде, на другия край

на света, се установи за по-дълго време като пазач на някакъв мост по едно

дълго шосе.

Мястото бе пусто и отдалечено. И в най-голямата нощна тишина, когато и самата

рекичка заспиваше, дотук не дохождаше от селата нито ободряващия лай на куче,

нито будния глас на петел.

Тук остана да пази бай Стоян с няколко души другари. Те си направиха широка

топла землянка, с огнище и комин в дъното, накачиха вътре дрехите и торбичките

си, направиха си сламени легла и се отдадоха на своя дълг.

Техните строги, мълчаливи фигури, тежки като камъни, стърчеха денонощно наоколо

с такава верност и бдителност, че птичка не можеше да мине незабелязано.

По двете страни на калното шосе непрекъснато се точеха безкрайни обозни

кервани. Воловете усърдно и покорно теглеха пълните коли, и техните напрегнати

движения говореха за общата, великата стихийна сила на войната, която тласкаше

всичкщи напред. През дългата им и задружна работа с хората техният животински

инстинкт бе се възпитал да усеща трудността на задачата и важността на

далечната цел, затова теглеха колите неуморно. Те не чакаха заканителното

подвикване на коларя, ни застрашителното махане на остена. В бавния и тежък ход

на тия благородни помощници и другари на селянина, на тия хубави, мълчаливи и

поетични символи на дълга и труда, имаше усърдие и доброволно напрежение. Те

като своите стопани изпълняваха сега войнишкия си дълг и знаеха, че това, което

влачат, не е орало.

Бае Стоян, наметнат с вечния си ямурлук, с кримка при нозе, следеше с очи тия

безкрайни върволици от коли и не изпущаше нито една подробност. Воловете,