СРЕЩА НА ЗДРАВИЯТ РАЗУМ С ФАЛША И ЛИЦЕМЕРИЕТО

Създадена в епохата на Луи ХIV, комедията Тартюф е забранявана и променяна,отричана и възхвалявана,за да се превърне в най-ярката творба на Класицизма.Чрез средствата на комедията Молиер воюва срещу лъжата и измамата, които сриват общественият морал. Осмива наивността и лековерието. Проблемът за тартюфщината тревожи човешката съвест и разколебава нравствените ценности на всяко общество.

Основна тема на комедията е изобличението на лицемерието и свързаните с него подлост, алчност, предателство.С тези човешки пороци неизменно вървят лековерието и наивността ,които стават основа за разпространението на фалша и двуличието.На фалша и лицемерието Молиер противопоставя благоразумието и здравият разум.

Още в първо действие , макар и непряко е въведен образът на Тартюф.Характерът му е представен чрез споровете, които предизвиква дори само споменаваето на името му. Още в експозицията са откроени двете враждуващи страни по отношение на главния герой.От едната страна са заслепените от чара му- госпожа Пернел и синът й Оргон, а от другата свободомислещите герои Дорина, Елмира, Клеант и Дамис.Оригинално е хрумването на автора първоначално да представи героите през погледа на госпожа Пернел.Майката на Оргон грубо напада всички, раздавайки оценки за поведението им.Тя осъжда свободомислието и прямотата на разумните герои в комедията.На непристойното им ,според нея поведение тя противопоставя благочестието на на Тартюф.Заслепена от привидната набожност на натрапника , от омайните му думи, убедена в неговия висок морал тя смята , че той има право да бъде съдник и съветник на другите.Трагикомичното при госпожа Пернел е, че тя се отнася с подозрение към всичко, отдава прекалено голямо значение на общественото мнение, но всъщност не може да прозре аморалността на своя любимец.

Здравият разум ,вечният враг на лековерието и лицемерието олицетворен в героите Клеант, Елмира и Дорина ,разкрива фалша и лицемерието в поведенето на Тартюф.Членовете на Оргоновото семейство и прислужницата Дорина го възприемат като самозабравил се натрапник. Те са възмутени от господарското му самочувствие ,което е в рязък контраст с набожната смиреност , която вижда в него госпожа Пернел.Най краткото и точно определение за Тартюф дава Дорина(26):безбожен лицемер под маската се крие

Лековерният домакин Оргон се радва на непристойното поведение на своя гост , възприема наглостта му като загриженост.От Оргон Тартюф получава изключително внимание и доверие.В Оргон настъпва огромна промяна след сблжаването му с мнимия светец.Той се отчуждава от близките си и стига до крайности първо на думи ,а после и делата си.:(35)

О, да, откак е той аз станах вече друг,

аз нямам ни възторг, ни страст към нищо тук:

той земната любов изтръгна из душа ми-

-и да измрат сега децата ми, жена ми,

за мен не би било туй никаква беда.

Ако в началото заблудата му е смешна, не след дълго тя добива застрашителни размери.Под въздействието на Тартюф ,от добър баща и съпруг Оргон се превръща във враг на семейството си.Връхна точка в поведението на Оргон е сцената с изгонването на Дамис.Оргон извършва престъпление срещу семейството си , като изгонва сина си и предоставя имуществото си на наглия измамник.Оказва се че лицемерието и лековерието са еднакво опасни.Ярко се очертава разделението между здравия разум и лицемерието.

Религиозните заблуди пречат на Оргон да види истинското лице на натрапника.И тук е мястото да се намеси здравият разум, който вече не на думи а на дела да се противопостави на лицемерният мошенник, да разкрие истинската му същност като го разобличи и възстанови благополучието в семейството.Разумната съпруга на Оргон разобличава безсрамния съблазнител чрез собствените му средства хитрост и лъжи.Ролите са сменени измамникът е измамен, хитрецът е надхитрен и справедливостта възтържествува.

Щасливият край на комедията идва не толкова от намесата на Краля Слънце,колкото от победата на истината над измамата ,на здравия разум над заблудите.Дълг на всеки човек е да различава истината от лъжата, привидната почтеност от подлостта.Всяка епоха ражда своите тартюфовци, но и ги побеждава със силата на здравият разум.