Средновековната реторика

/Августин Блажени и манихейците/

Християнският средновековен свят е наследил от Античността идеята за риториката като система, обемаща всички форми на мисловна дейност, всички сфери на духовен живот. Ала самата антична риторика, както многократно е било показвано, е същевременно и своеобразно богословие, съответстващо, разбира се, на античното религиозно съзнание.

Навремето тя е израснала от митологемите, създадени от религиозното съзнание, пък и е придобила завършен вид у Аристотел и неговите последователи с построения, в които философските идеи са неотделими от богословието.

Но за християнското съзнание, чийто религиозен свят дълбоко се различавал от античната религиозност, системите от Античността са били само философия, може да се каже - чиста философия, конструкция на "чистия разум".

Идеята за спорът между различни религии или мнения е изобщо изобретение и създание на мислителите от християнската епоха - и това изобретение, тази фиктивна идея не е случайна тъкмо за християнската епоха. Логосът - това заветно за християнското съзнание име - сам открива простор за "чистата" мисъл и способства, в известни граници, за обособяването на мисълта от живата й връзка с битието. При християнството, всички сили на духа, според степента на съзряването си, показват тенденция към самообособяване; но точно в това се състои задачата на християнската риторика - да опазва връзката на тези сфери на творчество с цялостното битие.

Типичен ритор и философ от времето на Средновековието е Аврелий Августин, който оставя за нас една завършена философско-теологическа система, която пресъздава интелектуално ценностите на християнството, запазвайки всички сериозни достижения на античната мисъл.

Много характерна е риториката, която той провежда с манихейците.

И до днес можем да се удивляваме на модерната и нестандартна интерпретация на основните проблеми на битието и познанието, морала и