Средното детство - време на широка социализация

Обща характеристика на средното детство

В нашата страна за детето от 7 до 11 години се казва, че то е в начална училищна възраст. Обозначаването на възрастови периоди в зависимост от училищната степен, в която се учат децата, е несполучливо, защото така изпъкват институционални критерии като водещи черти на даден възрастов период, а не техните иманентни особености. В англо-американската психология е прието този възрастов период да се нарича средно детство. Всъщност в последното понятие се влага по-широко съдържание - средното детство обхваща възрастта от 6 до 12 години. В така обособената възрастова група попадат както 6-годишните деца, така и 12-годишните, които обикновено са петокласници. И едните, и другите споделят сходни психо-поведенчески черти с децата, учещи в I-IV клас. Названието средно детство е подходящо, защото периодът от 6 до 12 години е не само хронологическа, но и психологическа среда на детството.

До около 6 години у детето се забелязват често рудименти на бебешкото начало и то е все още твърде свързано със своето семейство и значимите хора от тази интимна общност. И това е съвсем обяснимо, защото семейството образува първичния жизнен свят на детето. В него се извършва базисната му социализация. Преди средното детство въпреки че детето може да ходи на детска градина и да играе там или на улицата с връстниците си, то си остава в главните си ориентации семейно същество. За детето от предучилищната възраст семейството е моделът и гледната точка за разбирането на социалните взаимоотношения.

Може да изглежда парадоксално, но за психологическата специфика на средното детство се знае най-малко в сравнение с другите 5 периода на детството. З. Фройд дори си позволява да нарече средното детство латентен стадий и сам не открива да се случва нещо важно в психосексуалното развитие на детето. Редица изследователи на детството намират, че спецификата на този период е в това, че тогава детето се учи и училището е ключова институция в детския живот. Така разсъждават руските психолози, подобно е становището и на Е. Ериксън. Предположението за централната роля на училището може да е било вярно за децата преди две поколения, да речем, но едва ли и в един мултимедиен свят, в който протича средното детство в европейския тип култура в края на ХХ век!

В съвременната психология на развитието средното детство продължава да се разглежда като период на ускорено развитие на интелектуалните психични функции и най-вече на мисленето под въздействие на учебния процес. Вече има достатъчно данни да се ревизира това становище и да се докаже, че във възрастовия период между 6 и 12 години водещо е формирането на социални умения и мотиви,