Начало на реферати

Средногорие


Средногорие


ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, МОРФОГРАФИЯ И ГРАНИЦИ


На юг от Задбалканските котловини се простира Средногорието. Южната му граница следи подножието на основните морфографски единици, отделящи го от Краището, горнотракийската низина и Среднотунджанското поречие. На запад то опира границата ни със Сърбия, а на изток до Бургаската низина. В Средногорието се включват Средна Гора, Завалско-Планинската планинска редица и разположените на изток възвишения Бакаджици и Хисар. Завалско-Планинската планинска редица (наричана често Витошко Средногорие) включва планините Плана, Витоша (с най-висок връх за областта – Черни връх – 2290 м), Люлин, Вискяр и Завалска планина. Средна гора, простираща се между долините на Искър и Тунджа, се поделя на Ихтиманска, Същинска (между долините на Тополница и Стряма) и Сърнена Средна гора. Към Ихтиманска Средна гора се отнасят Лозенска планина, Септемврийски рид, Вакарелска планина и ридовете Белица и Еледжик. Най-високият връх на планината е Богдан – 1604 м, в Същинска Средна гора (вр. Братан 1236 м) постепенно се спуска към поречието на р. Тунджа, като към нея се отнасят и ниските Чирпански възвишения. В Средногорието се включват и няколко малки котловини – Габренска, Ихтиманска, Копривщенска, Панагюрска и Стрелчанска.



ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ И РАЗВИТИЕ НА РЕЛЕФА


Като морфоструктура Средногорието представлява част от Балканидите. Чертите на Средногорието се оформят в края на мезозоя – през късната среда. По време на младоалпийския цикъл тук се внедряват интрузивни тела – плутони. През терциера и кватернера се оформя морфохидрографията на Средногорието, а в котловините се отлагат седименти. Релефът е разнообразен – от хълмисто котловинен и нископланински до високопланински. Като цяло Средногорието е изградено от антиклинални гънки, чиито ядки са представени от гранити и метаморфни скали – гнайси и шисти. Планините от Залавско-Планската група са изградени от магмени скали – интрузивни в Плана и част от Витоша, и ефузивни в другите планини. Кристалинните шисти са широко разпространени в Ихтиманска Средна гора. От седиментните скали са разпространени варовиците, доломитите, мергелите. Най-пълен е спектърът на денудационните заравнености във Витоша. Тук под въздействието на външните релефообразуващи процеси са се образували красивите каменни реки. Карстовите процеси в югозападното подножие на планината са формирали най-дългата пещера у нас – Духлата (над 17 км). През терциера и кватернера са се образували напречните долини на Искър, Тополница, Стряма и са се формирали терасите по техните склонове. За подножието на планините са характерни наносни конуси.



ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ


От полезните изкопаеми най-значителни са находищата на медни руди в Средна гора – Асарел, Медет, Елшица, Радка и др. Неголямо находище на манганова руда е разкрито в Същинска Средна гора. В малката Габренска (Чучуровска) котловина в експлоатация е находище на лигнитни въглища. Значителен е добивът на варовици за производство на вар в района на Сливница, както и на строителни материали – гранити, сиенити, андезити и др.

Средногорие facebook image
Публикувано от: Красимир Кръстев

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.