Сребърният век на руската литература(1890г.-1922г.)

На границата на двете столетия руската култура се намира се намира в необикновен възход.Стремежът към новаторство,активизира художествените търсения във всички сфери на изкуството-живопис,балет,опера,музика,литература.Този етап е характерен и с философските си търсения.Николай Бердяев нарича този етапЗлатен век на руската философия.Той обобщава множеството философски търсения в тези столетия,които имат съвършенно нов характер.Въвежда понятието философски Ренесанс и подчертава активизирането на философската мисъл в Русия.Така възраждането на руската култура и литература си има своите философски предпоставки.Това означава активизиранетои доминирането на субекта,индивида,личността,общо казано на философското Аз.

Според Чернишевски и Писарев в литературата трябва правдиво да се изобразява действителността.За тях най-важен е реализма-правдиво изображение на живота,на руското общество.

В края на 19-нач. На 20в.-индивида излиза на преден план-важно е егото на човека,на личността.В центъра на изображението е изразяването на субективното аз,на индивида.Изкуството получава нов характер-няма за цел правдиво да изобразява,не се интересува от обективния свят-хаосът е противопоставен на чувствата и мислите на субекта.Изкуството се затваря в границите на личността,на субективния свят на твореца.Сребърният век е блестящ с индивидуално творчество и изкуство.

Филосософската основа на изкуството е индивидуализма внушен от Шелинг,Ницше,Шопенхауер,Кант,които по това време са много популярни творци в Русия.Под тяхно влияние се формира Руска философска мисъл,чийто представители са-Николай Фьодьрьв,Владимир Соловьов,Николай Бендяев,Павел Флоретски.

Сребърният век в изкуството е изключително отворен към влиянието от запада-навлиза изкуството на френския символизъм(Бодлер,Меларме).Стихове на тези поети се превеждат.Френската символистична поезия представя света на аза,неговите дълбоко лични преживявания.Цялото руско изкуство изпитва влиянието на импресионизма,кубизма,постимпресионизма в живопистта.Този век е богат на таланти във всички сфери на изкуството.Понятието сребърен век се ражда заради интензивното развитие на руската литература,руската поезия и живопис.

През 90-те години на 19в. В Русия има интерес към философския идеализъм-противодействието срещу материализма на 19в.-добролюбов,Писарев,Чернишевски.Този философски идеализъм се мотивира от външни влияния.Новото поколение руски интелектуалци се увлича от осветлението на проблема за субекта,за света на индивида и за неговото значение.Философските идеи на Соловьов са:

-идея за всеединство-всичко се определя от всичко и светът е система,която е изградена от безброй частици във вътрешна съпоставеност-всяка частица определя цялото,но цялото от своя страна не е сбор от части.Бог е върховният абсолют.философска Русия се свързва с Бог.

-учението за любовта-Соловьов е неоплатоник,възкресява философските принципи за любовта на Платон 4 и 5принцип-идеалната платоническа любов.Любовта се схваща като страст,която така завладява индивида,че именно чрез нея той опознава света.Любовта се възприема като познание-онтологичен принцип при Владимир Соловьов-идеала е изразен чрез мировата душа,владетелка на Вселената ,вечната женственост.

Николай Бердяев-най-младият от новото поколение на 20в.е изгонен от Съветския Съюз е поетът който се смята за Сребърният век на Руската литература.