Начало > Лекции > Правни системи на съвременността

Сравнителното право като юридическа наука и като научен

метод. Историческо развитие на сравнителното право.

Националните правни системи и правните семейства.

Същност и видове. Обща характеристика, критерии за

разграничаване и историческо развитие на правн

СРАВНИТЕЛНОТО ПРАВО КАТО НАУКА И КАТО НАУЧЕН МЕТОД

1. Развитие на сравнителното право.

Сравняването на правните системи, съседстващи на

географската карта, е дело толкова древно, колкото и

самата наука. Изучаването на 153 конституции на гръцките

и на варварските градове лежи в основата на трактата на

Аристотел за политиката. Солон, също е постъпил по

подобен начин, когато е създавал атинските закони, а

децимвирите (първите римски юристи), както гласи

легендата, са съставили законите на 12 таблици едва след

като са изучили законите на градовете на Велика Гърция.

В средните векове са сравнявали римското право и

каноническото право, а в Англия в ХV век също така са

обсъждали в сравнителен план достойнствата на

каноническото право и на общото право. По-късно на

сравняването на обичаите са основавали трудовете на

тези, които са се опитвали да създадат във Франция общо

обичайно право, а в Германия немско частно право.

Накрая, Монтескьо се е стремил по пътя на сравнението да

изучи духа на законите и да определи принципите на

добрата система за управление.

И все пак развитието на сравнителното право като наука

започва едва от скоро. Едва през последните 100 години

важността на сравнителното право е била призната,

методите и целите на сравнителното право са били

систематично изучени, а самият термин сравнително

право е бил признат и е влязъл в научния оборот.

Причините, обясняващи толкова късното признание на

сравнителното право като наука, е леко да се установят.

В течение на векове науката за право е била насочена към

обособяване на принципите и конструкциите на

справедливото право, съответстващо на волята на бога, на

човешката природа и на разума.

Науката за право е била откъснато от позитивното право.

Изучаването на обичаите е интересувало съдебната

практика, практикуващите юристи. Но нито обичаите, нито