Сравнително есе

Но стига ми тая награда, да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и свобода!

Хр. Ботев На прощаване

Ако загина на война, жал никого не ще попари..

Д. Дебелянов Сиротна песен

Смъртта е един мотив, без когото неможе да съществуа българската литература. Смъртта присъства имплицитно и експлицитно под всякаква форма. Тя е главен мотив в лириката на много български поети и писатели. Това е мотив, който може да се разглежда и интерпретира по много и различни начини. Може да се приеме като единственият изход от безцелния живот. Смъртта е изборът на човека осъзнал мястото си в робският живот. Човек може да я пожелае в момент, в който е духовно уморен от липса на хармония, на разбирателство. Чрез смъртта хората търсят пътя към Бог. Но тя е и част от кръговрата на живота. Независимо дали е желана или не тя настъпва в даден момент.

Смъртта е персонален проблем в поезията на Ботев. Благодарение на връзката на Аз-а с живота, смъртта е предварително направен избор, единствено възможно решение. Ботев не представя тук теразнията на личността по пътя към това решение. В момент на речево действие нищо не намеква колебания отностно правилността на позицията, щом целта на лир.Аз е свободата. Но свободата разбирана като духовна безграничност на Аз-а, като велика дарба да се противопоставяш на злото, да излезеш на борба, да преодолееш инстинкта за живот. В този смисъл самото противопоставяне на лирическия субект е идея за смърт, идея за решимост и действеност, каквото и да струва това. Всичко е предстоящо и затова категорично изречено: Ще викнем ние: Хляб или свинец!. Така лир.Аз в едно хипотетично тържество на борческо начало, вижда свободата и смъртта като равноцветни. Те са единствено възможен избор и живот, те са девизът и кредото на всеки водач, но те са истинската субстанция на битието, част от която е той.

Мотивът за смъртта присъства в повечето ботеви стихотворения било то като геройчна смърт,възвишена или физическа смърт.

В стихотворението Майце си лирическия герой се изживява като самотник, злочест скитник в един омразен свят. Недоволството му е подсилено от носталгията по дома и близките ,както и от несподелените пориви на ума и сърцето:
Многоаз,мале,многомечтаяхщастие,слава да видим двамасила усещах-що не желаях?
Чувствата и приживяванията на героя изграждат образа на разочарования горд самотник, страдащ от несъвършенстват, а на заобикалящия го свят. Ботевия герой съчетава в своя духовен свят реални приживявания с особедностите на романтическата традиция. В света на самота и безприютност любовта, вярата и надеждата са обречени.
Нарушена е възката с изначалното, с родното е смърт за Аз-а. Драматично и мъчително