Сравнителна характеристика между образите на Ахил и Хектор

(ЛИС)

Старогръцката литература заема много важна част от световната култура . Илиада на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. В нея авторът пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят , неговият начин на живот , неговата религия и жизнен мироглед по времето на продължителната война между троянците и древните елини. Централно място сред многообразната палитра от образи заемат образите на Ахил и Хектор . Притежаващи изключителната физическа сила, издръжливост, войнска доблест, чувството за чест, дълг и достойнство както и способност да побеждават в битките Ахил и Хектор са два образа колкото еднакви, толкова и различни. Образите и на двамата герои са взети от митологията. Ахил е син на цар Пелей и морската богиня Тетида. Той е галеник на боговете, любимец Зевсов , покровителстван е от тях и най-много от Атина Палада и Хера - най-могъщите богини на Олимп. Силата и величието на героят са му дар от боговете. Те са предопределили и неговата съдбата: да участва в Троянската война, да загине млад, но достигнал така жадуваната от всички Омирови епически герои слава.

За разлика от Ахил, Хектор няма божествен произход. Той е първороден син на троянския цар Приам и Хекуба. Той е закрилян от бога на изкуството - Аполон и от богинята на любовта - Афродита , богове чиято стихия не е войната и затова, когато Зевс решава с жребий съдбата на Хектор, те го изоставят.

Ахил и Хектор са типични епически герои с трагична съдба. И двамата са военноплеменни вождове, които предвождат воините на бойното поле. Поведението им е героичен идеал за подражание. В техните образи е въплътен идеала на Омир за човек и воин. Едно от основните им качества е физическата сила и красота. Тези качества се усещат в снажния и мощен ръст на двамата герои. Те са по-силни от обикновените хора, защото стоят по-високо от тях в обществото.

Физическата сила и красота на Ахил и Хектор естествено преминават в красота и качества на ума , защото и за двамата над всичко стои достойнството и войнската им чест, заради които са готови на върховна саможертва.. Те са носители на високи нравствени добродетели , една от които е осъзнатото чувство за дълг към колектива. То се изразява в грижа за живота на войската, в чувството, че истинският водач е винаги начело.

Общовалидно и за двамата герои е чувството за войнска чест. Тя задължава Ахил да изпълни клетвата си и да се включи във войната . Тази войнска чест помага на Хектор да преодолее страха и да приеме двубоя с Ахил (XXII песен). Тя става причина и за гнева на Ахил, донесъл безкрайни беди на ахейците. Чувството за дълг и чест не позволява на сина на цар Приам да изостави войската си и да спаси живота си , скривайки се зад стените на Троя.

И Ахил и Хектор са готови на саможертва . И двамата избират смъртта пред безславния живот. За тях смъртта е като част от славата, а славата - за себе си и за рода е основна цел на живота на двамата епически героя.

Всички тези общите черти в образите на Ахил и Хектор ги определят като типични герои на класическия героически епос. Чрез тях Омир изразява древногръцкия идеал за човека и война .

Героите са носители и на индивидуални качества, които ги правят много различни един от друг. Индивидуализацията е постигната чрез постоянни епитети, отнасящи се само до един от героите. Ахил е бързоног, божествен, исполински, богоподобен, превъзходен , богоравен. Хектор е меднохитонен, славен, блестящ, снажен , мъжеубиец, шлемовеец и др. Конкретизация на двата образа