ОДИСЕЯ

От двете поеми на Омир Одисея е по-занимателното четиво. Може би защото включва толкова разнообразни събития героя й се движи, наблюдава с широко отворени очи един голям, изпълнен с чудеса, но и реален свят. Поемата привлича, защото е разказ с щастлив завършек.

РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДВЕТЕ ПОЕМИ

Отликите от Илиада се толкова значителни, че още от античността се предлагат решения а оправдаването им като това, че поемите имат различни автори или че Омир твори Одисея на преклонна възраст. Съвременността добавя още хипотези, примерно аналитическата, че на автора на Одисея принадлежат най-късните добавки към Илиада.

Както е отбелязано още в античността, двете поеми се различават най-напред тематично. Илиада представя военно стълкновение, Одисея е разказ за мирно време и в многото пасажи прилича на приказка. Забелязани са и редица фактически различия. В Илиада Нестор има дванадесет сина, в Одисея те са трима. Там се говори, че Елена последвала Парис в Троя против волята си, а тук, че тръгнала доброволно. Хефест в Илиада е женен за Харис, в Одисея за Афродита. Атина там е огромна и колесницата скърца под тежестта й, тук има ръста на Одисей.

Сами по себе си фактическите противоречия не подкрепят тезата за авторството на друг, щом в самата Илиада размерите на Пилоското царство са различни в две различни описания. Но в поемите се забелязват и културни противоречия. В Одисея вече се яде риба, употребата на желязо е по-разпространена. Общественото разслоение е в по-напреднал стадий. Ясно се усеща слоят на земеделеца и скотовъда, на занаятчията, чийто труд се цени, на наемника и паразита скитник. Робството изглежда по-развито като институция.

В Одисея е стеснена регулаторската намеса на божествата. Всичко се свежда до това, че Атина помага на Одисей, Посейдон се гневи и му пречи да стигне в Итака, а Хермес изпълнява мисията на вестител. Боговете не са коварни както в Илиада и тяхната промисъл е значително по-целенасочена. Служат си с нравствена мярка.

Тази мярка действа и в човешкия свят. Както казва един изследовател, човекът в Илиада упорства, а в Одисея се променя. Героите не си позволяват да спорят или да се опълчват на боговете и същевременно различават правда и неправда. Наличието на закон се смята за белег на цивилизованост. Има отрицателни човешки образи, мерени с етичен метър просякът Ирос, козарят Мелантий, разсипниците женихи и развратните робини. Положителните се различават веднага верните слуги Евмай и Филойтий. Изобщо човекът е по-самостоятелен, по-често решава трудни въпроси сам, а светът му е по-изпълнен с вещи и е по-конкретен, отколкото в Илиада.

В Одисея се употребява по-рядко разгърнатото сравнение. Една от причините е може би това, че природата, най-честият образ на сравнението в Илиада, вече е предмет на субективно преживяване. Омир вижда брега, острите скали, пещерата и извора. Природата привлича погледа, осъзнава се като нещо самостоятелно, като картина. В Илиада не е възможно описание като това от началото на пета песен в Одисея (ст. 63-73):

Край пещерата растяха нагъсто разлистили

клони