Сравнителен анализ на неокейнсианския, монетарния и неокласическия икономикс.

1. Основни черти на неокейнсианския и неокласическия икономикс.

Неокейнсианската икономическа теория включва такива актуални въпроси като икономическия растеж, държавните финанси и тяхното въздействие на хода на обществено- икономическия процес. Модификацията и прерастването на икономическата теория на Кейнс в т. н. неокейнсианско направление в икономическата наука протича в две направления:

- Икономико-теоретичната научна система на Кейнс се разширява чрез включването в нея на допълнителни аспекти, необходими за изследването на държавно-монополистическия процес на общественото възпроизводство. Тук може да се отнесе, например разширяването на научната система на Кейнс с вземането под внимание на икономическата динамика, разширяването на концепцията за мултипликатора с вземането под внимание на принципа на акселерацията, разработването на мултипликатора на държавните разходи и външната търговия.

- Редица кейнсиански постановки или не получиха разпространение или се използват днес в един модифициран вид. Така например, провъзгласеният от Кейнс тезис за стагнация, съгласно който капиталистическата икономическа система е загубила своите жизнени сили, днес няма привърженици. Самите монополистически групировки са заинтересовани от това, в хората да има едно силно развито чувство в утрешния ден.

Триумфът на кейнсианството в неговия ортодоксален вид бяха 50-те и 60-те години на 20 век, когато липсата на дълбоки кризи близо десетилетия бе преписвана на държавно- монополистическото регулиране на икономиката. Но структурните кризи в световната икономика през 70-те години и особено тази от 1974-1975 г. опровергаха кейнсианските рецепти за безкризисно развитие. Неподаващата се на контрол инфлация, приемаща често хронически необратим характер, доведе до объркване в редиците на