Увод

Ролята на спътниците в мобилните комуникации се е усетила след първата появила се мобилна спътникова система МАРИСАТ (за предоставяне на услуги по време на пътуване по вода), през 1976г. Успехите, постигнати при първите спътници, са подпомогнали възникването на организации, които са започнали да предлагат различни услуги, свързани със спътниковата комуникация. Основния начин на свързване не се е променил, въпреки че мобилният терминал вече по-често е преносим, а не монтиран на плавателното или друго превозно средство.

Спътниковите технологии предлагат широк кръг от услуги. Техния основен принцип е използуването на един или няколко спътника, разположени високо над повърхността на Земята. Разположението на спътниците спрямо обслужваната област е много важно от гледна точка на покритие, качество на услугите, разходите по експлоатация и сложност на мрежата. На каква орбита и каква и къде се намира територията, покриването, на която има за цел дадената сателитна мрежа, е друг важен въпрос при проектирането й. Спътниковите комуникационни мрежи доказаха възможностите си, не само при реализиране на трафик между континентите и на големи разстояния, но и при тяхното използуване за регионални и национални услуги.

Отделен етап в развитието днес стават проектите за спътникови мрежи за глобална комуникация. Може да се предполага, че в най-близко бъдеще те ще получат голямо развитие и то благодарение на търсенето на услуги, които тези системи могат да предоставят много изгодно. Става въпрос за персонална комуникация и то не само в бита за пренос на говор, но и високоскоростно пренасяне на данни, образи и други. Развитието ще покаже дали тези мрежи ще станат основа на комуникациите на следващото хилядолетие, но благодарение на много предимства те имат основание за това.