вестник, публикувана във Венеция през 1610 г. описал ежедневните си наблюдения на взаимните положения на спътниците от 10 януари до 2 март 1610 г. Първият спътник получил името Йо. Спътникът Йо се явява трети по големина и най-вътрешен от системата на галилеевите спътници, която се характеризира с компланартност на орбитите (разположение на орбитите в плоскостта на екватора на планетата) и почти кръглата им форма. Йо може да се класифицира като един от най-необикновените спътници в нашата слънчева система. Действащия вулканизъм на Йо е едно от най-големите открития на космическата епоха. Вояджер 1 наблюдавал 9 действащи вулкана, други изригвания станали между полетите на Вояджер 1 и Вояджер 2. Височината на изригванията над повърхността достига над 300 км, а скоростта 1 км/сек.

Йо била първата възлюбена на Зевс, която той превърнал в крава, за да се опита да я скрие от ревнивата Хера.

Физически характеристики и форма

Масата на Йо е 8.94 х 10 ²² кг, което е 20% повече от масата на Луната, средната плътност е доста висока 3.55 г/см³. Диаметърът на Йо е 3 660 км, което е малко повече от Луната (за сравнение диаметъра на Луната е 3 476 км). Ускорението от свободно падане е доста голямо 181 x10 ² см/сек² .

Маса (кг) Маса (към масата на Земята) Средна плътност (г/см3) Средна температура на повърхността Средна величина (Vo)

8.94 x 10 22 1.4960 x 10 -2 3.55 130о K (-143о C) 5.02

Йо - общ вид

Формата на спътника се отличава малко от сферичната основните параметри са показани в таблицата.

Среден радиус (км) Екват. радиус (км) Полярен радиус(км) Ср.кв.откл. (км) Макс.превишение (км) Макс. вдлъбване (км)

1821.3 0.2 1830.0 0.2 1815.3 0.2 1.4 5-10 3

Повърхност, възраст, състав, релеф

Повърхността на Йо значително се отличава от повърхността на другите спътници от слънчевата система. Отсъствието на удари от метеоритни кратери показва, че повърхността е доста млада- не повече от 1 млн. години. Йо основно се състои от скали с малко количество желязо. Състава на продуктите на изригванията е сяра и различни сулфиди. Температурата на повърхността на Йо е 130^о К (-143^о С). Около 2% от повърхността заемат активни горещи петна. Те са повече от 10. Температурата в тях е 300^о, 400^о и 600^о К, размерите на петната са от 75 до 250 км.

Релефът на Йо e предимно равнинен. Освен планините в центъра на комплекса Пеле има още няколко крупни масива. Планината Хемус на южния полюс има височина до 10 км и заема площ 150х80 км. Съществува огромно разнообразие в ландшафта. Номенклатурата на Йо включва 9 различни категории релеф. Има катени (Catena, Сatenae) процепи или линии от кратери, действащи вулкани (Eruptive Center), потоци активна лава (Fluctus), планини с отсечени краища (Mensa) и изрязани планини (Mons, Montes) с височина до няколко километра. Освен това, често се срещат (Patera, Paterae) кратери с неправилна форма, равни възвишения във вид на плата (Planum, Plana), различни области (Regio, Regiones), отличаващи се от съседните по яркост и цвят, и отделни куполи или хълмове (Tholus, Tholi). Не съществуват ландшафти, подобни на кратери от удари и тъй като вулканите покриват повърхността на новите образования по-бързо, отколкото потока на комети и астероиди може да създаде големи ударни кратери.