10. Способностите на личността и учебната дейност

В общата психология понятието способност се дефинира като психично качество или свойство на личността, което изразява определена степен на успех в овладяването и осъществяването на определена дейност.

Разбирано като степен на успех, понятието способност изразява една от най-деликатните области от психичната активност на човека неговите възможности да овладява и да осъществява една дейност.

В психологията са известни различни подходи към проблема за способностите. Един от подходите е известен като: биологизаторски подход от позицията на този подход способностите на индивида се разглеждат като биологично (наследствено) детерминирани качества на индивида; способностите, според този подход се наследяват от индивида така както се унаследяват цвета на кожата, очите, формата на лицето, конструкцията на тялото и т.н. Тази теория е крайно несъстоятелна, защото свежда психичните функции, в това число и висшите психични функции до най-елементарни биологично зададени функции на организма. И за това в границите на този подход не се прави разграничаване между човека и висшите животни.

Вторият подход е известен като социологизаторски това означава, че способностите се разглеждат като пряк продукт на социалната среда изцяло, а социалната среда има точни измерения тя е зададена, предопределена, неизменена. Всеки индивид отразява, показва онези способности които му осигурява неговата социална среда, от която той произлиза. Ето тази, именно, обреченост на човека от социалната си среда от която произлиза е главният недостатък на този подход.

Теория за двата фактора това е своеобразен опит за примиряване на двата противоположни подхода тоест, способностите са продукт едновременно на двата фактора биологическата наследственост и на социалната среда. Индивида се ражда със своите способности, но вече сред социалната среда ги шлифова, развива, усъвършенства, стига да попадне в благоприятна социална среда.

Всъщност психологическия анализ на същността и на произхода на способностите в съвременната психология се основава на теорията на културно-историческото психологическо развитие на човека и на теорията на дейността.

Познавателната активност на човека е свързана непосредствено, с овладяването (опознаването) на заобикалящите го явления, ситуации, процеси. В хода на осъществяването на познавателната дейност човекът постига и определена степен на успех в този процес. Тъкмо степента на успеха, с който човека успява да овладее, а в последствие и да осъществява дадена дейност психологически се означава с понятието способност. Като психологически феномен способността е качество или свойство на личността, което се формира като психична функция, както елементарна, така и висша у всеки човек. Развитието на елементарните психически функции е едно от психологическите условия за достигане на определен успех в познавателната активност на човека. Но типичния за човека успех се свързва със способностите на висшите психични функции. Това е успеха в овладяването на продуктите на обществено-историческата дейност на науката, изкуството, техниката, спорта, културата като цяло.

В учебната дейност способностите се свързват главно с успеха в овладяването на научните знания, научните понятия и категории в различни области математика, физика, литература, история, техника и т.н. За това в учебната дейност изпъкват като водещи интелектуалните способности, изобразителните способности, техническите способности и т.н.

Ново значение в учебната дейност имат безспорно интелектуалните способности. Те представляват степен на успех на отделния индивид в овладяването и в