Способи за правно регулиране на граждански правоотношения с международен елемент. Видове норми на МЧП

1. Способи: Когато дадено обществено отношение навлиза в сферата на проявление на суверенитета на 2 или повече държави, между това обществено отношение и всяка една от тези държави, възниква определена правна връзка. Държавите, към които се насочва правната връзка обикновено дават правна уредба на общественото отношение с международен елемент, т.е. то се и превръща в гражданско правоотношение с международен елемент. За самостоятелното създаване на правната уредба на гражданското правоотношение с международен елемент отделната държава използва изцяло своите правотворчески способи: приемане на закони и подзакониви нормативни актове, санкциониране на обичайни правни норми и др. Когато правното регулиране на граждански правоотношения с международен елемент се осъществяват от 2 или повече държави се прибягва до правотворческите способи на международното публично право: сключване на двустранни и многостранни международни договори, кодифициране на международните обичаи и др.

2. Видове норми на МЧП

2.1. Според вида на правилото за поведение:

2.1.1. Заповедни: предписват задължение за извършване на определено действие;

2.1.2. Забранителни: съдържат забрана за извършването на определено действие;

2.1.3. Разрешителни: с чиято диспозиция се предоставя на физическите или на юридическите лица възможността да извършват определено действие.

2.2. Според изразната форма в диспозицията и степента на задължителност на правилото за поведение:

2.2.1. Императивни: повеляват извършването или неизвършването на определено действие и не се допуска субектите да уредят по своя воля и по друг начин взаимните си права и задължения.

2.2.2. Диспозитивни: предоставя се възможност на субектите сами да определят взаимните си права и задължения и едновременно с това се описва определено поведение ако страните не са изразили своя воля за уреждане на отношенията си по друг начин, незабранен от правото. Обикновено съдържат: Ако не е уговорено друго, Ако в договора не е предвидено друго.

2.2.3. Препоръчителни: чийто права за поведение придобиват сила едва след като бъдат изрични възприети от субектите.

2.3. Дефинитивни и разпоредителни:

2.3.1. Дефинитивни: съдържат дефиниции на определени правни понятия. Например чл.93 от НК дава определение в т.5 за тежко престъпление.

2.3.2. Разпоредителни: съдържат определена разпоредба.

2.4. Според вида на правоотношението с международен елемент, което уреждат: облигационни, семейни, трудови, наказателни и др.