Петко Славейков

Спомняне

Жалост ме е залюляла

на живот от първий час;

над люлка ми майка пяла

тъжна песен с жален глас:

- Клето чедо! Веч баща ти

в хладни гробни тъмнини -

нож душмански го пропрати;

ти си роб от пелени.

Но порасвай и препасвай

остра сабя на бедра

и войвода за свобода

да та видя и умра!