Никола Вапцаров

Спомени от миноносците

Ний дойдохме тука, за да пречистиме душите си чрез радостта и страданието, и в

сърцата ни ще звучи вечно твоят ритъм, о, машина.

Пети октомври 930 година. Това е вече есен, но по липите нямаше нито един

изсъхнал лист, а небето беше толкова светло, тъй безбрежно, че във висините му

чайките изглеждаха малки сребърни пеперуди.

Влязох в машината на "Дръзки". През илюминаторите проникваше твърде малко

светлина и яркият отблясък на медните и латунени части като че ли включваха в

себе си някаква мистичност, която трябваше рано или късно да отмахна, да

разгадая. Пред мене е тя, машината, спокойна и невъзмутима, а около нея някак

по-скромно и страхливо, сякаш малки при-служнички, които се стараят да

задоволят капризите на своята господарка, лежат, всяка върху своята рама, три

помпи. Три помпи. Тогава още не знаех предназначението им. Тогава оше не

познавах нуждите на тази властница, която сега разбирам, чувствувам всяка нейна

клетка, в която има и заповед, и заплаха. Помня само, че в главата ми се

въртеше теорията за трансформацията на енергиите, но все пак аз не можех да

проследя нишката на трансформирането - от слънцето до тези 260 оборота.

Ах, тези обороти!... Никога няма да забравя онези минути на мъчително очакване.

В машината е съвсем тъмно. Ставам някак неуверен. Потиска ме някаква нервна

боязливост, сякаш ей сега мотилите ще се размахат в различни посоки и ще ме

смажат. Нали тя - машината - не търпи излишните, нали тя наказва за най-малката

грешка, а аз съм толкова неопитен, толкова млад.

В тръбопровода за спомагателни машини парата навлиза с шум и кондензаторната

вода кара тръбите да треперят. Бронираното динамо запява и постепенно машинното

помещение се изпълва със светлина.

Бронираното динамо... Една проста кутия, но вътре в нея са будни неотменните

закони на електротехниката. Това малко откритие ме окуражава. Аз зная, че тя

включва в себе си токове от най-разнообразно естество, зная, че в изолационните

прегради на колектора напират токовете на Фуко, че някъде във възбудителната

бобина развихрят хармонии от дванадесета степен, а надлъжните вентилаторни

отвори на кутията са наложени от закона Жул.

В помещението има толкова много сенки, че аз не мога да различавам добре