Списание Везни

Най-авангардното списание в историята на българската литература - Везни - е издавано от Гео Милев. Той е интелектуалец и космополит - във възвишен, духовен план. За него духовната култура стои по-високо от привързаността към националните дадености. Гео Милев пръв се осмелява да нарече Отечеството Химера. Подобно иконоборство по това време вероятно е прозвучало кощунствено. Развенчаването на идола Отечество е една от границите между патриархалното и модерното съзнание, между традиционализма и модерността в българската култура. Раздвояването на представата за Отечеството у Гео Милев е по-скоро вътрешен конфликт, личностна драма. Той е и този, който във вихъра на Първата световна война, крои планове как да избегне военната служба, но по принуда отива в Школата за запасни офицери в Княжево, а после и на фронта. За разлика от повечето български писатели, Гео Милев не възпява подвизите на българския войник, а пише за абсурдното и жалко лице на войната в лирическата си проза При Дойранското езеро и Ужасът на огнения бич.

След злополуката при Дойран през 1917 година, когато загубва част от черепа си и едното си око, той още повече се вкопчва в културата като форма на живот. Културата - срещу войната. Културата - срещу разрухата. Културата - срещу смъртта. Културата - съзидание и път към вечността / Периодика и литература - том 5, стр. 97/. Но дори, едвам да се измъкнал от лапите на смъртта, той крои планове за