СПИСАНИЕ "МИСЪЛ" И КРЪГЪТ "МИСЪЛ"

През 1888 младият, едва 22-годишен "доктор по философията", Кръстьо Кръстев се завръща от Германия със завидни философски, естетически и литературни познания, които схващане като затворена самодейност, а като средство за културно строителство с обществен характер. Изпълнен с просветителски пориви и със самочувствието на "херолд" на нови духовни хоризонти, Кръстев начертава програма за развиването на "естетичний вкус на една публика тъй примитивна, тъй първобитна, каквато е нашата". Основни според него са три фактора: родната литература, "образцови преводи на класиците" и "обективни и подробни критики". Третото поставя на първо място. Кръстев пръв у нас подчертава голямата мисия на критиката за култивиране на художествения вкус и изгражда критерии за професионална и обективна, поставена на научни основи, литературна критика.

Набелязал програма за естетическо ограмотяване на българските "четци", Кръстев дири поле за осъществяването й. Критичните му оценки за състоянието на българската литература, както и плановете му за предстоящите й задачи не съвпадат с възгледите на тогавашните литературни корифеи. На младия критик му е душно под покривите на съществуващите литературни издания. Едно собствено списание несъмнено е най-подходящо за осъществяването на мащабния замисъл. Като директор на педагогическото училище в Казанлък начеващият учител издава "Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество" (1890), а на следващата година - сп."Критика" (1891, Пловдив). Издания с определен облик, но твърде стеснен периметър, те са все още в сферата на експеримента. Те са дирене, трупане на опит, за да се стигне до голямого начинание - "МИСЪЛ. Списание за наука, литература и критика". Това е изданието, което ще обедини най-добрите поети, белетристи, драматурзи, преводачи, критици и документалисти за близо две десетилетия: 1892-1907.