Спи езерото Пенчо Славейков

/анализ/

Лирическата миниатюра Спи езерото на Пенчо Славейков е част от неговия цикъл Сън за щастие.В него основни теми и мотиви са сблъсъкът мечта-действителност, отчуждението от света и копнежът по отвъдното, вечната красота на природата огледало на човешката душа. Спи езерото намира своето място в цикъла като произведение, отрзяващо величието на природата и хармонията, която цари в нея.

На пръв поглед поетът като че ли изобразява напълно обективно, сама по себе си, една природна картина, изписана изцяло, в спокойни , меки линии и багри.Но в действителност тази картина е дълбоко изживяна от него, той я е наситил с онова тихо, съзерцателно състояние на духа, което е много характерно за цялото му творчество. Душевният мир, вътрешното вглъбяване и хармонията у поета са в пълен синхрон с нежността, чувствеността и изяществото на природната картина - заспалото езеро.

Първата и втората строфа са смислово неразривно свързани чрез анжамбман:

Спи езерото; белостволи буки

над него свoждат вити гранки...

По този начин се предава една наситеност на описанието и експресивност на природната картина.В третата строфа постепенно настъпва усещането за спокойствие и кротост чрез преобладаването на звуците х, ъ и и:

и в тихите му тъмни глъбини...

Словосъчетанието тъмни глъбини внушава величественост и необятност. Но тя предизвиква само възхищение и благоговение, защото е тиха и в нея сущствува само хармонията , а не заплаха. Преплитането на сенките на белостволите буки пак навява усещането за единство и сливане, както и за покровителство над тази нежна необятност. Така както спокойствието се е сляло с душата на поета и я покровителства .

Във втория куплет вече настъпва едно леко раздвижване на картината. Това ,обаче , не нарушава нейното първоначално спокойствие , защото това движение е толкова леко и нежно , и едва доловимо , то неизменно носи хармонията на необятността наоколо и е само още един нюанс от вълшебството на тази обстановка :

Треперят , шептят белостволи буки,

а то , замряло, нито трепва...

Понякога му сал повърхнини

дълга от лист отронен сепва.

Треперенето и шептенето са толкова нежни звуци , че не биха могли да нарушат тишината. Те се превръщат в тиха музика на фона на красивата