Специфики на Алековите фейлетони

По принцип фейлетонът е един от жанровете, получил високо развитие през Възраждането. Той предимно е свързан с актуални и злободневни случки с обществено значение. Обикновено този тип текстове са кратки и критични, като се има предвид проблематиката им и остротата на звученето. Те не крият своя автор. Напротив, крепят се на патоса, иронията и сарказма, т.е. на оценъчното отношение към събитието.

Фейлетоните на Алеко Константинов разкриват обществения и нравствен живот на българина през 90-те години на ХХ в. Те носят обаче и типични авторови специфики. Представят онези личностни начала, които най-добре характеризират писателя с неговата наблюдателност, аналитичност, чувство за детайл, метафорична находчивост. Разглежданите произведения са най-късните текстове на Алеко писани през последните три години преди смъртта му. В този смисъл те индикират зрялост и системност в проявата на неговия разказвачески талант. Двете фактологични констатации определят от една страна, въобще хибридната природа на фейлетона между публицистиката и литературата, а от друга дават реална за авторовите подбуди и художествени реализации представа. Непосредственото нараняване на съвестта на Алеко, сатиричният патос към случващото се в действителността, а не абстрактното, иронично - мирово зрение на твореца са поводите за тези произведения. И още една специфика, колкото за жанра въобще, толкова и за Алековите фейлетони конкретно. Авторът реализира диалогичност чрез епистоларно отговаряне, чрез опозиционност на материали в тогавашната преса, чрез репликиране на речи в парламента.

Пример за всичко това е първият Алеков фейлетон По изборите в Свищов. Той има автобиографичен характер, свързан е с неизбирането на писателя за депутат. Д-р Кръстев квалифицира текста като нещо между обикновена вестникарска дописка и непретенциозен разказ. Началото на фейлетона започва с голям документален пасаж, който представя фактологичната му основа. В центъра на творбата стои въпросът какво е истинското лице на изборите в свободна България. Активното взаимодействие на конкретна фактология и авторова оценка е заявено още в съчетанието на заглавието. Отделянето на думата избори в кавички насочва към мисълта, че това, за което ще се разказва в произведението, съвсем не са избори. Оценъчното и документалното са максимално свито заложени от самото начало. Двете линии тази на фактологията и тази на оценката отразяващи авторовите ирония и сарказъм , са силно доближени. Точно в това се изразява и разликата между Алековия и типичния фейлетон. След документалното начало следва и литературната страна на фейлетона, показана чрез кавички и епитети. Освен чрез авторови похвати, в прав текст са назовани : шайка от власи и цигани, пияни чудовища, кървави от всенощно пиянство очи, неокачествими страшилища. Това са лицата на честните избори, изпълняващи поръчката на негово царско височество да бъдат избрани консерваторите. Съответно избирателното право е наложено