Пейо Яворов

Сонет

Към север беше моя път,

а ти отиваше на юг;

следи - заличи ги прахът,

не чуем днес един за друг.

Но мой сърдечен идеал,

звездице светла в нощен мрак,

живот и младост - бих ги дал,

да можех да те видя пак.

Мечта суетна... А в гърди

за мъка не остава мощ,

че там скръбта всечасно бди.

И съм обърнал нощ на ден,

денят обърнал съм на нощ -

за тебе сявга нажален...