Биография: 1739-1794

Софроний Врачански е роден през 1739 год. в гр. Котел. Светското му име е Стойко Владиславов. Баща му бил джелепин - занимавал се с търговия на добитък. Детството му е изключително трудно, тъй като от рано остава сирак. От девет годишен Софроний започва да учи в местното килийно училище. Скоро той се научава на гръцко четмо и писмо, а българското усвоява сам. През 1762 год. Софроний става свещеник в родния си град. При много тежки условия той изпълнявал своите свещенически задължения: от една страна, другите свещеници го ненавиждали, защото знаел да чете и да пише, а те били неграмотни, от друга - турската власт и гръцкото духовенство му създавали ред неприятности. През 1765 г. той се среща с Паисий. Тази среща има голямо значение за бъдещата му дейност. През същата година Софроний прави първият препис на Паисиевата история. През 1774-1775 г. Софроний посещава Света гора, където се докосва до идеите на гръцкото просвещение. Там той престоява 6 месеца.

След 20 годишна учителска и проповедническа дейност, той напуска Котел и се озовава в Анхиалската епархия. Aнхиалският владика го приема с радост и му дава Карнобатската енория с дванадесет села. Но и тук Софроний не прекарва спокойно. Изложен на мъки и преследвания от страна на турски управници, той преживява премеждия и опасности, които едва не му костват живота. Най-после, през 1794 год. е принуден да напусне Анхиалската епархия и да се прибере при синовете си в с. Арбанаси. Не се минава много време, още същата година, той е поканен от Търновския митрополит за Врачански епископ. ...->(1794-1813)

Творчество

Въпреки трудностите Софроний Врачански се очертава като най-активен и талантлив български книжовник от края на ХV-началото на ХХ век, доближаващ се до духа на западноевропейския Ренесанс и Просвещението. След първия препис на Паисиевата творба през 1765 г. прави още един през 1781 г., а по време на принудителния си престой във Видин изготвя два обемисти сборника с църковно-религиозно съдържание, известни като "Видински сборници". Между 1803 и 1805 години написва "Житие и страдания грешного Софрония". Това е най-интересното и най-ценно съчинение на Софроний. В него са отразени както личността и живота на Софроний, така и положението на целия български народ през XVII и началото на XIX век. То е важно не само като единствен източник за биографията на Софроний, но и като ценен исторически паметник, от който черпим богат материал за епоха от българското историческо минало малко позната и не напълно изследвана епоха, през времето на която централната турска власт почва да губи влияние и престиж в отдалечените области. За първи път творбата му е публикувана през 1861 г. от Георги Раковски на страниците на в-к "Дунавски лебед".

С помощта на родолюбиви българи през 1806 г. Софроний Врачански издава в Римник първата печатна книга на новобългарски език, наречена "Кириакодромион" или "Неделник" и така поставя началото на модерното българско книгопечатане. Той се изявява и като талантлив преводач - през 1809 г. превежда от гръцки език "Театрон политикон сиреч Гражданское позорище", популярно философско-политическо произведение на папския каноник Амвроний Марлиан. В това съчинение епископ Софроний намира подкрепа на своите разбирания за ролята на християнската религия като фактор за справедливото управление на народите и затова към оригиналния текст добавя свои разсъждения за ползата от просветния абсолютизъм. Следвайки Паисий по въпроса за връзката на езика с народността, той се превръща и в горещ привърженик на идеята да се пише на говорим български език.