Жанрът трагедия предопределя не само съдбата на тиванския владетел в Едип цар на Софокъл, но и проблемното интерпретиране на тезата за незнанието на човека и съдбовните обрати в житейския му път, предизвикан от личен избор. Той е трагичен плод на ироничната среща между знание и незнание в съзнанието на главния герой Едип. Царят на Тива се среща с трагичната ирония на съдбата си. Влиза в конфликт с нея, за да задълбочи личната си човешка трагедия.

Едип цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности, докато опознае себе си, родните си корени и истинската си същност. Въпреки всички трудности по пътя си, Едип следва несъзнателно предначертаната му от боговете съдба.

Проблемът за трагическата вина в произведението е водещ. Всъщност каква е вината на главния герой? Виновен ли е Едип за действията си и защо? Трагичното в житейския път на Едип е неговата съдба. Без никой от героите да подозира, стъпка по стъпка, предреченото от олимпийските богове се сбъдва. Всичко започва с молбата на Зевсовия жрец към бъдещия цар на Тива. Всеки един от епизодите е изпълнен с трагизъм, озвучен с ироничния подтекст за незнанието на собствената си съдба. Едип спасява гражданите на Тива от Сфинкса, но по-късно самият той - владетелят на града - е заплаха за него. Спасението носи беди. По ирония на съдбата спасителят на Тива й предопределя трагично бъдеще. Едип поставя началото на своя край, на трагичния си път. В пролога героят е представен В положителна светлина. Той се старае всячески да спаси народа на Тива от дълбоката криза, в която са изпаднали жителите на любимия град. Нищо неподозиращ, Едип се жени за родната си майка - Йокаста. Добрите страни от характера на владетеля на Тива са разкрити в диалога му с останалите герои:

Готов съм аз да ви помогна всякак. Без сърце ще съм, ако не трепна пред това събрание... Аз страдам повече за тези тук, отколкото за себе си.

Незнаещ и неподозиращ собствената си вина, Едип настоятелно търси истината, стреми се да я открие другаде, но не и в себе си. По тази причина той изпраща брата на Йокаста - Креон, в светилището на Аполон да пита как може да се помогне на града. Трагическата ирония на разминаването между съдбовна предопределеност и реалност е незнание за героя и драматично, предварително знание за публиката, което буди нейния интерес. Тази ирония е силно подчертана в думите на Едип:

Но де са те? Къде ще дирим бледите следи на туй далечно престъпление?

В първи епизод настъпва първият драматичен сблъсък между Едип и Тирезий. Може би е ирония това, че слепият гадател прозира в бъдещето с невиждащите си очи и знае предварително съдбата, както и истината, а Едип, макар и зрящ, не я осъзнава, разбира я чак когато ослепява. Като слепец се лута по пътя, който е поел. Въпреки думите на Тирезий, Едип не приема истината. Той не може да повярва и да осъзнае думите на стария гадател. В случая Тирезий е носител на божествената истина, Която ще направи пътя, по Който е поел Едип, трагичен. Гадателят познава страданието на знаещия истината. Едип търси скрит смисъл в думите на слепия старец. Неоснователно са аргументирани нападките му срещу Тирезий. Пророческата дарба на гадателя дава вътрешна сила на духа му. Той - вижда бъдещето на Едип по-добре от самия него. Извисява се над духовната му слепота. Царят на Тива е безпомощен да противодейства на ироничните сили на съдбата със своето трагично незнание. Тирезий изрича истината за миналото, предопределило бъдещето на Едип: