Вярата, че човешкият живот е предопределен и подвластен на една велика сила, наречена съдба, е определяща за нравствения свят на героите в драматургията на Софокъл. Но срещу тази сляпа сила на съдбата човек винаги се съпротивлява, желаейки да промени живота си и неговата нравствена посока. Невинаги обаче успява. Понякога индивидуалната му воля търпи крушение. Но самото желание да прекроиш съдбата си е изпитание за характера и нравствените сили на човека. Ярък пример за това е трагедията Едип цар на Софокъл.

В нея главният герой - Едип, изживява своята лична драма. Станал жертва на съдбовна обреченост, той е извършил страшно престъпление, за което дори не подозира. Въпреки ориста си, тиванският цар упорито върви към предначертаната от самия него съдба, която носи и собствената му трагична вина. Тя обаче не трябва да се търси в отцеубийството или в инцеста (кръвосмесителния брак с майка му), а в собственото му поведение, в гневливостта му, в хюбриса (неконтролируемия честолюбив гняв, стигащ до безразсъдство), в който изпада. Тъй като съдбата му е предопределена от характера, от избора на действие, тази избухливост боди до личната му човешка трагика.

Още в началото на творбата става ясно, че невъздържаният гняв е само елемент в характера на иначе добродетелен човек с благ нрав. Разрешавайки загадката на Сфинкса, Едип става спасител на Тива, а след това за награда и неин цар. Той изпълнява добросъвестно задълженията си към своя народ. Разтревожен от опасността, надвиснала над града, от неочакваните беди, изсипали се над злочестите тиванци, царят страда заедно с тях, оплаква ориста им и всячески се опитва да намери разрешение на проблема:

...Аз зная, че всички вие страдате... И вече грижа обхваща ме, с дни меря времето.

Едип се проявява като мъдър държавник, загрижен за благото на града си, по-скоро като баща за тиванците, отколкото като властник. Чувства се задължен да прикрива слабостта си, да бъде силен, да е опора за народа си, който разчита на него да намери спасителен изход, да прекрати страданията. Разбирайки от делфийския оракул, че единственият начин градът да бъде спасен е да се разкрие убиецът на Лай, Едип е твърдо решен да положи всички възможни усилия за разрешаването на проблема:

... и вий ще ме видите смел ваш съратник, отмъстител за страната и за бога.

Неподозирайки собствената си вина за това престъпление, Едип изрича страшни клетви и призовава божествения гняв да се излее върху главата на убиеца:

Проклинам скрития убиец, бил той един или мнозина: в нищета живота си да мине той, злодеят.

Без да съзнава, с всяка стъпка, която прави към разкриване истината за извършеното престъпление, тиванският цар върби към своето собствено разобличаване. Така той усложнява и задълбочава съществуващия конфликт.

Опитал се да избяга от съдбата си още преди време, разбирайки, че му е предречено да убие баща си и да се ожени за майка си, Едип напуска всъщност не истинските си родители и земята, на която е отгледан. Така той прави своята най-голяма грешка и съответно получава заслуженото наказание. Вместо да избегне