СОФОКЪЛ - ЕДИП ЦАР

ТРАГИЧНА ВИНА И СЪДБОВНА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ

Трагедията на Софокъл Едип цар е призната за съвършена драматургична творба в старогръцката литература. Главният герой Едип - цар на Тива, според Аристотел е идеалният трагически герой. Същността му се определя от факта, че е поставен между нравствено-етичните норми и крайните проявления на човешкия характер.

В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар, с високо чувство за отговорност и добро сърце. Постигнал е много успехи, доказал е на думи и дела, че е мъдър и грижовен владетел. Поданиците му го почитат и величаят - наричат го ... най-велик сред смъртните. Между владетел и народ цари разбирателство, хармония и взаимно уважение.

Страданието на героя може да се мотивира и чрез вина, която не е лично негова. Много истории за родовото проклятие са митологични сюжети, запазени и в старогръцката литература. Древните гърци живеят с разбирането, че проклятието над рода е инструмент на съдбата, която наказва разбунтувалите се срещу предопределеното. В драмата престъплението (убийството), което Едип е извършил на младини, не е споменато до момента, в който смътни догадки обвързват смъртта на цар Лай - предишния владетел на Тива, със случилото се. Гневлив по характер, Едип убива в състояние на емоционален афект. Реагира според отрицателното в характера си, оказало се трагично за героя. Неслучайно убийството е извършено на кръстопът. Самият Едип застава на трагичния кръстопът на своя живот. Остава верен на природата си, но променя съдбата си. Носи трагична вина, която не осъзнава.Тя е предизвикана от незнание. Това е предопределеното наказание на съдбата - следствие от тежките престъпления: инцест и отцеубийство. Трагичната вина и произтичащите от нея страдания на Едип са художествена цел на драматургичното действие. Разкрива се същността на трагичното: всичко, което се случва на Едип, е предсказано, предопределено. Човек не може да избяга от съдбата си и няма нужда да се съпротивлява - това е посланието на трагедията.

Нарушената хармония трябва да бъде възстановена. Страданието, възмездието и покаянието са стремеж към равновесието и излизането от хаоса. Героят на Софокъл сам избира своя трагичен път, воден от желанието да бъде полезен на общността и да защити един морален принцип. В хода на действието се оказва, че той е воден от лични мотиви - да се утвърди като добър и справедлив цар.

Диалогът между Едип и Йокаста поставя под съмнение тяхната вяра в силите на божественото. Йокаста се съмнява в предсказанието. Тя разказва историята на семейството си и стига до богохулство. Щом чува разказа за миналото на Едип, тя разбира истината. В страданието си Йокаста решава да се обърне към Аполон с молба да избави всички от нещастието. Прозряла е, че божественото предсказание е неотменимо. Вярата й в боговете се възвръща и от жалост към Едип тя иска да му попречи да узнае истината. Още преди да се появи последният свидетел -пастирът, спасил от смърт невръстния Едип, тя вече е избрала личната си съдба.