Забравена парола?
Начало на реферати

Софокъл - Едип Цар - Символика на слепотата и зрението


СИМВОЛИКАТА НА СЛЕПОТАТА И ЗРЕНИЕТО В ТРАГЕДИЯТА ЕДИП ЦАР ОТ СОФОКЪЛ

Проблемът за човешката съдба, зависима от волята на боговете, е водещ в старогръцката трагедия като основен драматургичен жанр. Предварителното знание за съдбовно предопределеното бъдеще е достояние на жреците, равни с боговете по сила на мисловното прозрение. То е недостъпно за хората. Узнаването на съдбовно предопределения ход на живота им е трагично знание за тях. Отхвърлянето на предначертаното е невъзможно, а съпротивлението срещу съдбата носи вина и болка на неподчинилия се. В трагедията Едип цар Софокъл представя проблема за противопоставянето на предопределеното от боговете и неизбежността на съдбата чрез символиката на слепотата и зрението. Главните герои - Едип, Тирезий и Йокаста, по различен начин се стремят към истината. Тя ги свързва, но всеки от тях изминава индивидуален път в нейното търсене. То е с трагично предопределена цел - особено за Едип и Йокаста. Вярата на Едип, че е избягал от съдбата си, го превръща в зрящ слепец, който разрушава границите на човешкия разум, за да изгони заблудата си. Прорицателят Тирезий се е доближил до свръхестественото, физическата му слепота е компенсирана от духовно зрение, идентично с представата на дребните за мъдро познаване обратите на живота. Майката и съпругата Йокаста е въплъщение на женската слабост пред неумолимата съдба - страховете й от сбъдването на предсказанието са живи, но тя не би могла да промени съдбата си. Дочаква трагичното й въздействие. Не може да се противопостави пред силата на истината. Мотивът за слепотата има две образни измерения - на заблуда от външното и на отказване от хаотичното объркване на житейската съдба. По подобен начин мотивът за зрението се разглежда като сляпо доверие във видимата достоверност на житейските факти и събития, случили се в миналото. Преходът между символите на зрението и слепотата е трагично предопределеният път на човешката съдба.

Абсолютната истина е трагично знание за зрящи и слепци в трагедията на Софокъл. Едип знае, че предсказанието го обвинява в отцеубийство и инцест, но не забелязва подробностите - той не е отраснал в родната Тива и не познава своите родители. Разумът му го води далеч от дома, който е смятал за свой. Показва му пътя към трагично сбъдване на предопределеното. Това, което е смятал за предимство пред съдбата - познанието, го предава обратно в нейните ръце. Едип е сляп за истината и нейното превъплъщение в живота. Единствено Тирезий знае цялата истина за съдбата на Едип, защото е физически сляп, но духовно зрящ. Мъдростта на прорицателя води мисълта му отвъд видимото, единствено познато за обикновените хора. Затова отказва да изрече истината за трагичната съдба на Едип и Йокаста. Вътрешно противоречиви са мислите и желанията на двамата герои. Едип е син и съпруг, а Йокаста - майка и съпруга. Личните им съдби са трагично преплетени. Знание и незнание, престъпление и наказание са неразрешимият проблемен възел, който ще бъде разкъсан след смъртта на Йокаста и самоослепяването на Едип. Наказанието, предречено от боговете, е неизбежно. То е лично възмездие за героите и осъзната вина.

Едип е в центъра на трагедията, защото неговият образ е символно въплъщение на проблема за човешката съдба. Той осъзнава, че миналото му Крие повече, отколкото му казват спомените. В опитите си да открие убиеца на Лай, Едип тръгва по път, водещ към истината и избавящ го от незнанието и духовната му слепота.

Царят на Тива се противопоставя на решението на Тирезий да не споделя истината, на желанието на Йокаста да го върне назад към времето на щастливата вяра в човешките сили. Не приема и казаното от Креон. Едип е едновременно невинен поради незнание и

Софокъл - Едип Цар  - Символика на слепотата и зрението facebook image
Публикувано от: Лилия Илиева


Време за равносметки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.