Имало едно време една красива страна с великолепна природа. В нея живеели хора от различни раси, които обаче не се разбирали особено добре. Отначало те уж си разделили териториите, но после всяка раса решила, че трябва да притежава без остатък този райски кът. И Войните започнали. Години наред се сражавали помежду си хората. Малко по малко красивото място, осеяно с трупове, погрознявало. Пожари осветявали страшни гледки. На мястото на райския кът останала само гола земя и пепелища. Вече никой не искал да живее тук и хората се отправили към други краища на света. Съжителството им било невъзможно.

А изходът би могъл да бъде друг. Да започнем отначало.

Имало едно време една страна, неземно красива. В нея живеели хора от няколко раси и култури, които били много задружни и заедно вървели напред. С общи усилия мястото ставало все по-красиво, стопанството и културата процъфтявали.

Избери си край!

Една голяма част от съвременните конфликти са поради невъзможността на хората да живеят един с друг, поради стремежа на една личност или малка група съмишленици всички да живеят, както някой нареди. Поради нечие его животът става невъзможен. Признай си, заради твоето его - също. Но, драги мой, ние също имаме его и не си мисли, че ще се съобразяваме с теб. Ние също искаме да променим света.

Трагедията Антигона на Софокъл показва, че този проблем не е от вчера. Типичен пример за човек, който не се вслушва в думите на другите, е Креон. По възможно най-мъдър начин синът му Хемон се опитва да го убеди, че убийството на Антигона би било грешка, и е безсмислено. Креон не отстъпва. Убеден е в правотата на решението си. Защитава го докрай. От своя гледна точка, властникът наистина е прав, но това е индивидуалното виждане на проблема, личната позиция на героя. Креон е способен да види конфликта само от една страна, както впрочем и повечето хора. Той забравя, че добрият властник трябва да се вслушва в мнението и на другите и тогава да избере най-доброто решение от чуто и премислено. Водеща в случая е неговата мисъл и умението му да разбира чуждата позиция, различния начин на мислене.

Връщайки се в настоящето, виждаме подобен проблем и в нашите взаимоотношения. Младите хора се делят на скейтъри, репвъри, скинари, рапъри и т. н. Всяка една от тези мини-общности се оплаква, че обществото не я приема. Пример - българският рап. В телевизионните предавания и вестниците рапърите се оплакват, че тях ги цензурират, а чалгаджиите - не, че тях никой не ги приема и т. н. В същото време рапърите казват в ефира на същите телевизионни предавания, че не дават пукната пара за обществото, че музиката им е социален протест. Общо взето: На мен не ми пука за теб, обаче искам да ме приемаш такъв, какъвто си. На мен също не ми пука за теб и не виждам защо да те приемам. Има една раппесен: Търсиш помощ, а дали предлагаш? И как ще живееш добре, ако само бягаш? За да получиш добро, трябва да го носиш в себе си и да си готов да го дадеш на другите.

Религиозните конфликти в момента също играят голяма роля. Мюсюлманите държат всички да вярват в Аллах, а християните - в Господ. И вече почти никой не си