СОФОКЪЛ - АНТИГОНА

НРАВСТВЕНАТА КРАСОТА НА АНТИГОНА

Позната като една от многото героини в Тиванския митологичен цикъл, Антигона е вече цялостно изграден драматургичен образ. В едноименната трагедия на Софокъл. сюжетът се развива около острия конфликт, възникнал след смъртта на Полиник, брат на Антигона. Противопоставени са характерите на двете сестри, очертан е личностният сблъсък между царя и неговата племенница. Креон се бори за утвърждаването на своите държавнически позиции, а Антигона защитава неписаните морални, общочовешки закони.

Главната героиня се разкрива като личност с изключителна нравствена красота. Тя запленява както със своята чистота и невинност, така и с огнената страст, с която отстоява позицията си като се противопоставя на държавника Креон. Антигона напълно се различава от идеала за жена на своето време. Тя е силна и дръзка, има смелостта да се опълчи срещу неправдата. Същността на подвига, който тя извършва, се разкрива чрез несломимото й желание да следва повелите на сърцето си. Драматургичното действие проследява полета на един свободен, дързък дух към света на трагично извисената човешка нравственост.

Още в пролога на произведението е изведена основната идея - изключителността на Антигона. Ярък е контрастът между двете дъщери на Едип. Исмена се представя като типичен пример за смирена и покорна жена, която знае мястото си, отредено й в древното общество. Но Антигона е различна. Тя сама определя кое е справедливо и кое - не. Вярва силно в своята правота, решавайки да следва повелите на традицията.

Исмена обича не по-малко брат си, но нейната безпомощност е противопоставена на решителността на Антигона. Исмена признава: Що бих могла, злочеста, аз да сторя?..., на което получава твърдият отговор на сестра си: Ти не щеш ли, аз ще заровя твоя брат и моя. Примирила се със загубата на близките си, Исмена не може да приеме рисковете, на които е готова да се изложи Антигона. Тя отчаяно се опитва да разубеди сестра си, припомняйки й трагичната съдба на Едиповия род. Исмена е избрала благоразумното подчинение, няма сила да се опълчи, въпреки че сама не вярва в справедливостта на взетото решение:

Разбери, че ний Жени сме, слаби да се борим с мъжете. Тез, които заповядват, по-силни са от нас и ние трябва да им се подчиняваме не само в това, а във всичко - даже и в по-зло.

Но както Исмена не може да осъзнае красотата на подвига, към който се е устремила сестра й, така и Антигона не може да приеме бездействието:

Стой ти на това, аз брату гроб отивам да приготвя.

Вярна на обичта към брат си, тя не може да остане безучастна пред несправедливостта. Антигона много добре знае последствията от неподчинението на царската заповед: непокорният, пребит от народа с камъни да падне, но предпочита да изпълни божествената повеля, оказвайки необходимото уважение на мъртвия. Това, което сестра й намира за безумство, за главната героиня е безусловно и задължително. Саможертвата в името на справедливостта е гордост и чест за нея:

Но остави ме с мойта безразсъдност да принеса аз мъки. И каквато съдбата ми да е ужасна, пак ще бъде мойта смърт прекрасна.

Разбрала, че дори съвсем сама, Антигона е достатъчно смела и силна да изпълни дълга си, скърбящата Исмена я изпраща с думите:

Върви, кога е туй желание твое; знай, че си безумна, ала вярна в дружба. Конфликтът между Креон и неговата племенница е очертан. Позициите им са ясни в тяхната противоположност. Пламенните слова на Антигона са защитили нейната