МИТОЛОГИЧНАТА ОСНОВА НА ТРАГЕДИЯТА АНТИГОНА

Сред стигналите до нас произведения на Софокьл Едип цар и Антигона се считат за шедьоври. Антигона Софокьл създава като зрял драматург - повече от 25 години творческа дейност предшестват нейното появяване. Представена в 441 г. до н. е. (преди около 2500 години), тя донася неувяхваща слава на своя творец. Като награда за необикновения успех на трагедията той получава военното звание стратег.

По силата на традицията, Софокъл черпи материал за своите трагедии от богатия източник на древногръцката митология. За Антигона използва тъй наречения Тивански цикъл. Тази епическа поредица обхваща и разработва сюжети от една по-ранна епоха в сравнение с цикъла за Троянската война. Състои се от поемите Едиподия, Тебаида или Тиваида, Епигони. Това бил втори по големина кръг от гръцки героични предания и легенди, разпространен широко, както и троянският. Обхванатите в него предания били разработени в незапазени епически поеми. Те лежат в основата и на едни от най-известните трагедии на Есхил, Софокъл, Еврипид и други автори. Така Едип цар е изграден върху Едиподия, Седемте срещу Тива на Есхил - върху Тебаида. Сюжетът на Едип в Колон, който представлява продължение на Едип цар, е взет от преданието за смъртта на Едип в атинското предградие Колон - родно място на Софокъл. Антигона пък е непосредствено продължение на събития, отразени в Седемте срещу Тива". Тя е разказ за новите трагически събития, разиграли се в дома на прокълнатите тавански царе.

Софокъл не получава от митовете напълно готов материал. Иначе не би могло и да бъде. С какво ще заинтересува зрителите си, ако само повтори онова, което е широко известно? Той използва заключените в циклическите поеми разкази, като ги разработва съобразно творческата си задача: спира се на някоя от многобройните версии на мита, подбира един от многото моменти в него, видоизменя фабулата, внася свои подробности, търси нова обстановка за събитията, влага съзвучни със своето време гледища и тенденции. Така например образите и на Антигона, и на Креон са известни от митовете, но там те са били очертани съвсем бегло и в по-друга светлина. Антигона от митовете е позната като нежна и любеща дъщеря на слепия Едип. В своята едноименна трагедия Софокъл е поставил пред нея друг дълг, което налага ново тълкуване на образа. В Седемте срещу Тива Креон не е споменат. Има свидетелство обаче, че Есхил развил с неговото участие трагически сюжет в загубена трилогия, прославяща демократична Атина. В нея се разказвало как Антигона била заловена от стража, когато погребвала Полиник в семейната гробница и е отведена при Креон. Той, временен представител на властта, спазвайки разпоредбата на съвета, въпреки родството с нея, я осъжда да бъде погребана жива на същото място. Но Херакъл се намесил и предотвратил това жестоко дело. Явно е, че и към образа на Креон Софокъл избира свой подход. А това значи, че писателят извежда на сцената съвсем нови, непознати за публиката, изваяни от самия него, герои. Създаването на тези образи писателят дължи безспорно на интереса си към човешките страсти. Като драматург, той е съзнавал и голямата необходимост от напрегната обстановка в зрителната зала. Затова, боравейки със събития, познати от мита, подбира наситени с драматизъм моменти, които ще му дадат възможност да създаде нови драматични ситуации.

В древногръцката трагедия и конкретно в Антигона отминалите събития са тясно свързани с драматичното действие и неговото развитие. В тях са корените на