КОИ ЧЕРТИ НА АНТИГОНА ОТКРИВАМЕ У СЪВРЕМЕННАТА ЖЕНА И ДЕВОЙКА

СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Жената. Колкото и да се е изменяла през вековете, в нея има нещо първично, което времето и животът не са успели да разрушат - нейната многообразност. Един път я виждаме твърда и непокорна, а на другия ден - нежна и крехка като цвете. Цветето на Вселената. Както в древността, така и в съвременния живот тя се бори за любов и уважение. Пак за нея остава и отговорната и нелека задача - да продължи човешкия род.

Смелост изпълва решението на Антигона да погребе брат си Полиник въпреки забраната. Твърда и категорична, решена е, че дори и без чужда помощ ще изпълни дълга към брат си. Нима не е решителна и съвременната жена и девойка?! На какви ли само диети не се подлага тя! Брои калориите, тъпче се по цяла седмица с яйца до пълно изкукуригване, редува дни на протеини с дни на витамини, но така и си остава гладна и... дебела. Не може да разбере защо, след като, спазвайки същия режим, нейната най-добра приятелка намали с два номера размера на дрехите си, а тя - напълня с три килограма. Но все пак продължава да опитва, остава с твърдото убеждение, че рано или късно ще успее.

За да спази едни неписани закони, Антигона престъпва писаните. Пред силата на кръвта, обичта, привързаността и традициите нищо друго няма значение. Такава е и ценностната система на всяка жена от XX век - било то млада или стара. На първо място за нея остава семейството. Семейството. Звучи като вълшебна дума, нали! То е било, е и винаги ще бъде най-сплотяващото и даващо сила средство в тежкия ни и изпълнен с несигурност живот. Опората, която винаги е подкрепяла всеки. Нима има някой, който да не е изпитал топлотата и любовта, мира и спокойствието между тези хора, свързани от невидимите нишки на общата кръв. За коя жена не е удоволствие да бъде домакиня на някой от празниците, когато всички са щастливи, добри и обнадеждени. И макар ние, младите, понякога да считаме традициите за глупави и отживели, продължаваме да ги спазваме. Защото именно те, вярата и народността ни обединяват в настъпилата, надявам се временна, отчужденост.

Любвеобилни и благородни, Антигона и нейната съвременничка са много дръзки. Дръзновение и буйство личат от самата мисъл на античната героиня да престъпи наредбата. И никоя друга жена по онова време не е имала нейните свобода на мисълта и борбеност на духа. Съвременната жена също се бори за свобода. Събужда се високо тонизирана, в невероятно добро настроение. Тя просто изпитва непреодолимо желание да лети. Едва привършила с неизмитите чинии, се отправя към балкона - там поне ще се налети на воля. Естествено след като... събере прането. Подскачайки неуверено, размахва ръце и полита. Тя наистина лети. И ето едно стъкло се разбива на парчета - балконът е остъклен кафез. Не й остава нищо друго, освен да отиде на работа. Слухът за мерака й да лети е стигнал до ушите на шефа. Той внимателно я предупреждава, че това з сериозно учреждение, а не гълъбарник. Тя си сяда на бюрото и започва да се преструва, че работи нещо. Като другите. А й се лети...

Силна и неотстъпчива стои Антигона пред Креон. Знае, че е устояла на принципите си и е изпълнила дълга към умрелия. Такава е и днешната жена - преди всичко принципна. Активна е. Взима инициативата в свои ръце. Винаги подчинява чувствата, импулсите и действията на ценностите си.

Целенасоченост. Това е друга дума, която обединява двете жени. Те знаят как да постигнат целите си. А именно със справедливост, упоритост и непокорство успяват и