СОФОКЪЛ - АНТИГОНА

ДРАМА НА НЕПРИМИРИМОСТТА

Според Аристотел героите на Софокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят. Последователни и безкомпромисни В действията си, твърди и уверени, те се подлагат на изпитания, жертват живота си, но никога не се отказват, за да осъществят своите идеи. Горди и непримирими, тези личности извяват себе си, всеотдайно и страстно защитават принципите си.

Софокъл - един от най-великите трагици на древна Елада, е неповторим майстор на характери. В неговите трагедии човекът е личност. Защитава с постъпките си най-високите нравствени ценности на характера си.

Главната героиня В трагедията Антигона е художествено въплъщение на тази характерна особеност за драматургията на Софокъл. Дъщерята на Едип е преди всичко човек със свой нравствен облик. Затова и следва неписаните Божии правила, т. е. повелите на човешкото са висш нравствен закон за изява на личностните й качества. Креон - владетелят на Тива - влиза в конфликт с Антигона, но защитава личностното си право да отстоява писаните закони на държавата, която управлява. Те и неписаните Божии правила противопоставят два силни човешки характера. Антигона и Креон са личности, които заемат различни позиции. Психологичният сблъсък на характерите им е художествено ядро на драматургичния конфликт. Той е трагедиен, защото характерите на двамата герои са непримирими. Преизпълнена от нежна и предана сестринска обич, Антигона се бори срещу неправдата. Не изпитва колебание нито за миг. За да се противопостави на несправедливостта, тя престъпва разпоредбите на Креон - защитник на държавната власт. Отстоява своите позиции, не изменя на себе си и следва решението си - да отдаде последни почести на своя мъртъв брат Полиник и така да изпълни дълга на живите към паметта на мъртвите. Загиналият е не само брат на Антигона, но и човек. Тя никога не забравя тази хуманна същност на нравствените си мотиви за достойно човешко поведение. За Антигона извършването на погребалния обред е свещен завет и тя не се страхува да го изпълни, дори когато разбира, че нейната плаха и смирена, нерешителна и колеблива сестра Исмена не ще я подкрепи. Исмена също искрено обича своя брат, но не всеки би дръзнал да се изправи срещу властника и да се опълчи срещу суровите му и жестоки заповеди. Гордият и непреклонен дух на Антигона я подтиква към жертва. Мисълта за смъртта й редом с нейния брат не я плаши. Антигона е направила своя единствено възможен избор. За нея няма друго решение: Личи си, с твърд характер е девойката.

Смелостта й не я напуска и пред строгия владетел Креон. Водена от любовта към брат си, тя се осмелява да обвини властника в тиранично налагане на преценките си над другите, в неспособността му да признае неписаните закони. Девойката се подчинява на вечните човешки правила:

Но Хадес иска равенство за мъртвите!

За Креон от първостепенна важност са държавните интереси. Принципен владетел, той е чужд на законите на сърцето, а може би и съзнателно ги потъпква, за да може мъдро да управлява. В създадения неразрешим конфликт Антигона е напълно сама - на сестра й Исмена липсва смелост, а без съмнение тиванските старейшини ще останат на страната на Креон.