В драматургията на Софокъл човекът заема особено място. Той има свобода, на действията, които все пак са ограничени. Над героя властва знамение, извънземна сила или предопределение на съдбата му. Човекът предполага, но не знае предначертаната истина за бъдещето си. Висшата божествена воля се проявява в изменчивостта и непостоянството на живота, в кратколетието и капризната променливост на човешкото щастие. Героят е зависим от волята на боговете. Пренебрежението към законите на божественото носи несполука и страдание.

Дързостта на трагическия герой, надвишаваща етичната мяра, както и крайностите в поведението му, наречени хюбрис", са извор на човешкото нещастие.

Обществено проявление на вътрешния бунт, от който е обладан героят, т.е. своебразна форма на хюбрис", е отхвърлянето на нравствените норми на традиционния морал.

Софокъл не приема негативните крайности в човешкото поведение, насилието и диктата в държавното управление, както и крайния индивидуализъм като защитена жизнена позиция на човека.

В драмите на Софокъл участват трима актьори и Хор от петнадесет души. Третият актьор, наречен тритагонист, разнообразява действието. Конфликтът става многозначен чрез новите аспекти в поведението на третия актьор.

Отделните трагедии в трилогиите на Софокъл са самостоятелни завършени драматургични творби. Връзката им с общото композиционно и тематично цяло на трилогията е формална.

Драматургичният интерес на автора е насочен към отделния човек. Неговата участ се разкрива като завършена трагичност. Затова отделните трагедии в трилогиите не са обвързани в един сюжет, а са независими една от друга.

Драмите на Софокъл представят трагедията на личността в рамките на общността. Героят стига до катастрофа поради лична вина. Мотивът за проклятието е приглушен. Остава на заден план. Героите действат самостоятелно и сами определят поведението си по отношение на другите. Образите са по-земни, по-близо до обикновената човешка природа, до естествения порядък в изживяването на нещастието. Но това ги прави духовно по-богати, с разнообразен спектър в изявата на характера.

Софокъл взема сюжети от епичните поеми, тематично обединени около Троянския и Тиванския митологичен цикъл. Намира свой художествен ракурс за интерпретация на познати теми и универсални нравствени проблеми, разгърнати в героичната епика на поемите.

В трагедиите от ранния творчески период на Софокъл е опазена традицията на Есхил творбите да са обединени в трилогия, макар и формално. Следват събитийната последователност на мита. Някои трагедии имат условно вътрешно делене надве части, както в Антигона действието разкрива първо подвига на героинята, последван във втората част от трагедията на Креон.

Трагедиите от зрелия период на Софокъл, сред които най-представителна е Едип цар, имат строго единство на действието. То се определя не от външни събития, а от вътрешните мотиви за поведение на героя, които изразяват особеното, типичното за характера му.

Заплетеното действие", според термина на Аристотел, е основна характеристика на Софокловата трагедия. Разкриването на истината за героя, твърде често идентична с неговата вина, следва хода на драматургичното действие. Трагическата ирония допълнително задълбочава конфликта и заплита" действието чрез създаване на перипетия за разкриване на истината.

Композицията на трагедиите е ясна, стегната и художествено мотивирана.

Трагическият герой на Софокъл се отличава с постоянство в поведението и човешките реакции, разкриващи характера. Произхожда от царски род. Благороден е. Отстоява във всяка