Алеко Константинов

София - Мездра - Враца

Пътни бележки

от Алеко Константинов

Господин редакторе, вий искате да ви опиша накратко впечатленията си от

разходката ми през Мездра до Враца, по новата железопътна линия. Изпълнявам

искането ви на драго сърце.

До Своге местността ми беше известна от по-напред и сега аз не изпитах дотам

никакво силно чувство, ако не считаме за силно чувствувание сухия студ в съвсем

незатоплените вагони, не на шега студ, който ни кара да играем ръченици, за да

стоплим вкочанените си нозе. И ние пътуваме в първи клас, уж за по-голяма

свобода и удобство. Благодарим на такова удобство, което не ти дава да седнеш,

без да се сгушиш и да зъзнеш като циганина под мократа мрежа. И защо стават тия

работи - иди и разбери! Види се, че е нужно да се доказва на всяка стъпка, че

българинът е роден само за изет. С мене в купето бяха двоица народни

представители: единят се вълнуваше, възмущаваше се, заканваше се да телеграфира

от първата станция и да се оплачена министъра, но туй за туй.

Да ви кажа правото: аз останах възхитен от природните хубости на Искърския

проход. Всъщност, сега за сега, пътят не представлява кой - знае какви чудеса,

но аз предвкушавах онази прелест, която ще представлява проходът през пролетните

и летни месеци, когато се развие зеленината и всякой от двадесет и двата тунела

ще закрива и открива пред нас като в калейдоскоп все нови и нови картини, една

от друга по-пъстри, по-разнообразни, по-възхитителни. Черепишкият манастир ми

беше оживял на сърцето от разказите и възхищенията на нашите инженери по

линията. С какво жадно нетърпение очаквах аз да го видя. Колко завоя - от завои

и разнообразния свят да ти се завие! - колко завоя поглъщаха вниманието ми,

колко тунела помрачаваха очите ми... Ето го!... Где е?... Аз го зърнах само за

един миг и... бух в един тунел. Светна отново блеснаха насреща едни възхитителни

диви скали и... бух в друг тунел. Да ви вземе дяволът, проклети тунели, лишихте

ме от най-възхитителната картина. Сега ми се чини, като че насън съм видял

Черепешкия манастир. И наистина чудесна местност! Просто грях е да се прехвръква