СОЦИАЛНОТО СТРАДАНИЕ В ЛИРИКАТА НА ЯВОРОВ

Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към философската проблематйка и духовно-психологическите изживявания на личността. Идейното, философско и естетическо развитие на авторовото съзнание определя и промените в художествената ориентация през -различните периоди от творческата биоррафия на поета.

В ранното творчество, поетът насочва вниманието си към социалните сфери на живота. към националните и обществено-политически конфликти и изследва тяхното отражение върху човешката душевност и психология.

Яворов успява да пресъздаде социалната драма на личността, като се докосва до неизменните и типични характеристики на националното бйтие и народната душевност.

Житейският път на Яворов, особеностите в характера и психологията му определят драматичните му лутания, болезненото страдание на духа. Страданйето за него се превръща в знак кактб на жйтейската му участ, така на творческите му търсения.

Още със стихотворението "На нивата", младият поет дава израз на социалната омраза, която набъбва в душата на селянина. Тежките тонални ударения и императивните интонации се съчетават в повторяемост като резонанс на сивото ежедневие и безперспективното бъдеще:

Недей дочаква и зори,

върви ори, ори, ори

Като няма прокопсия,

Плюл съм втая орисия!.

Горестното чувство се разтваря в горчилката на една съкровена изповед.

Стихийните пориви са въплътени в изрази взети направо от живата реч. В това, както и в "Градушка" авторът умело пресъздава не само социалното страдание на селянина, но те са и израз на борческите чувства, обхванали душата на обикновения човек. Идейната тематика е свързана с народното страдание, което е централно тематично ядро епичното изображение е едно обширно отражение на селския живот и човешките преживявания. Още във въведението Яворов показва развръзката:

Една, че две, че три -усилни

паметни години . .

Този похват едновременно подчертава трагизма и засилва напрежението. Риториката, анафората и кратките стихове следват градушката на отчаянието в следващите части. "Градушка" звучи като поема в композиционно отношение: спомен, пробудена надежда, предтрудово вълненйе, тъмно предчувствие, градушка и песен на погребаната надежда.

Авторът акцентува върху неговият съзидателен труд, белег на богата душевност. Предстоящата трагедия изпъква чрез финалната част на битовата картина

... И ето вече слънце грее