Социалното страдание и жизнелюбието на народа в разказита на Елин Пелин

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село, в разказите и повестите си той разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота и личността на селянина. Писателят пише за нашето село, когато то се разтърсва от стри класови конфликти. Елин Пелин става певец на този свят - и умиращ, и наново раждащ се.

Още в първите произведения на Елин Пелин селото се откроява като социален проблем. Той проникновено и всеобхватно рисува социалните сътресения на село, масовото разорение на простия, невеж, беден и работлив народ. Чрез теми и сюжети, подчертани от живота, писателят правдиво разкрива селската неволя, показва нарастващото недоволство срещу немотията и безправието, пресъздава антогонизма между бедни и богати. Градът ограбва селото със своите бирници и съдия-изпълнители. Социалните и нравствените конфликти на епохата в Елин Пелиновите разкази са реализирани чрез социално заострени образи. Това са ратаят, дребният стопанин, трудовата жена, селският учител и техните подтисници - кметът, лихварят, съдебният пристав, селският богаташ, бирникът. Писателят е усещал издълбоко бунта на селото, противоречията между морал и закон. Онова което е морално за закона преследващ убиеца, е неморално за младата жена, чийто мъж е убил за да защити честа й. Онова което е морално за правителсвеният чиновник - съдия изпълнител, е неморално за умният беден селянин Андрешко.

Конфликтът има остро социален характер. Разгръща се една жестока драма на всекидневни класови стълкновения между народ и насилници, народ и държава. Социалната несправедливост убива и любовта. Двама млади се обичат искрено, но нямат щастието да живеят заедно. Разделят ги бедността и сиромашията.

Елин Пелин критикува грабителската политика на буржоазната държава и несправедливият обществен ред, про който селянинът живее като куче. Попуканите ръце и дрипите на дядо Матейко свидетелсват за убийствената експлоатация в българското село. При това устройство на жовота хората са осъдени на вечно страдание. Затова дядо Матейко, научавайки, че на оня свят няма бирници и духовници, възхитено възкликва: Ох света майко Богородичке, наистина тук на рахат ще бъда!.

Като дълбоко социален творец, изправен пред непосилната неволя на селянина, писателят създава творби, в които се долавя неговото съчувствие към бедните, ненавист към хората от другата страна. В малката творба На браздата изпъква странната картина на страданието. Разказът садържа не по малко ропот и бунт от другите разкази на Елин Пелин. ой е писал остро