Социалното страдание и безнадеждността в Зимни вечери

от Христо Смирненски

Литературноинтерпретативно съчинение

Христо Смирненски е творец, който представя в своите произведения несполуките, разочарованията и бляновете на своите герои по различен начин.

Чувствата в творбата Зимни вечери от Христо Смирненски представят страданието и болката.

Всеки човек изпитва трудности в своя социален живот, но някои хора пропадат до дъното на своето битие.

След редицата социални несгоди, които животът предлага, хората биват отчаяни и стигат до дъното, а там ги дебне безнадеждността.

Всеки човек изпитва трудности в своя социален живот, но някои хора пропадат до дъното на своето битие.Плачът, за някои творци, е основно средство за изразяване на чувствата. Така и Христо Смирненски с помощта на ролята на плача показва социалното страдание, с което са описани неговите герои:песни на скрита тъга. Героите страдат и вълнението в читателя се поражда от думите:трепна цигулка разплакана.Страданието поражда болка.Мъката в творбата се подчертава със стиховете: децата пищят и се молят и жена проридава едва.Социалното страдание в Зимни вечери се усеща и от образите на жената, децата и старците както и от образа на бащата. За тях авторът споделя: броди тежко, неспокойно плава/ някакво задгробно същество. От лика на жената и децата се усеща страданието и болката на безсилните:стоят две деца и се молят.Нещастието, сполетяло битието на героите от цикъла Зимни вечери, ярко проличава в думите, с които е описан образът на страдащия баща:безхлебен,/пиян пак бащата ругай.Социалното страдание в текста показва болката, мъката и отчаяността в живота. Както социалното страдание, в произведението се открива и безнадеждността.

След редицата социални несгоди, които животът предлага, хората биват отчаяни и стигат до дъното, а там ги дебне безнадежността.Първият начин, по който се разбира за отчаянието и безнадежността в Зимни вечери, е представянето на нощния пейзаж:мрачен е градът, глъхнат сградите.Поетът споделя, че непрогледна мъгла и вечната бедност са отчаяли хората и показва тяхната безизходица.Образът е похват, който е използван често от Христо Смирненски.С него изразителността на чувствата е по-силна.С образът на града отново се намеква за безнадеждността:смълчаните хижи и стрехата опушена. Снежният пейзаж допринася читателят да се пренесе в отчаяната и безнадеждна атмосфера, създадена от поета:снегът, поръсен с бисерни искрици/ хрупка с вопъл зъл и глух. Образът на зимата е тясно свързан и с образа на снега. Двата пейзажа играят роля на своеобразен свят, в който безнадеждността е изразена с думите:спускат се змийки от лед и А навън мъглата гъста тегне, влачи своя плащ злокобно сив. В световната литература зимата е символ на злото.По този начин е представен този сезон и в цикъла