Социалното страдание и безнадежността в Зимни вечери от Христо Смирненски

Увод:Цикълът Зимни вечери на Христо Смирненски е едно от най-популярните му творби.Основният мотив в произведението е страданието и е истински художествен синтез на принципите, залегнали в творческия подход на Христо Смирненски.

Теза:Сам изпитал мизерията и болката от бедността, поетът рисува картини на човешката неволя, които се запечатват в съзнанието на читателя.Като на филмова лента преминават те пред погледа му различни, но и еднакви бедност и духовна нищета.Тези ярки картини носят послание страданието на бедните, трудният живот във враждебния град.

Изложение:

М1 - Чувства, породени от образа на нощния град.

- Образа на града.

Разсъждения:	Доказателства(цитати):
Нащалната картина, в която градът е сравнен с черна гробница очертава общия емоционален фон на творбата.Поетът създава атмосфера на тревожна напрегнатост пустота, мрак, празрачност, скръб са основните характеристики на привечерното градско пространство.	мрачен град; глъхнат сградите; ледения дъх на ноща; уморения мрак; смълчаните хижи; зловещо гледа...; безпътните й мрежи; непрогледна мъгла и вечната бедност

Извод:Отчуждение и безнадежност лъхат от този свят.Разрушени са разбирателствота и съпричастието в семейството.

Преходно изречение: За Смирненски големият град е бездушен и зловещ.Именно на този фон се открояват и конкретните картини на страданието.