Социалното страдание и безнадежността в Зимни вечери от Христо Смирненски
(Литературноинтерпретативно съчинение)

Христо Смирненски е роден на 29.09.1898 година в Кукуш, където завършва IV клас. Увлича се по литературата и започва рано да печата стихове. Цикълът Зимни вечери е една от късните му творби. Напечатана е за първи път в литературното приложение на Работнически вестник в броя от 27 януари 1923 година.
Основната тема в Зимни вечери е тази за страданието и безнадеждността. Поетът създава атмосфера на тревожна напрегнатост. Пустота, мрак, призрачност са основните характеристики на студения град. Описаните зимни картини са признак на социалното страдание. Неговото присъствие води до безнадежността на хората.
Човешкото страдание е основен мотив в цикъла Зимни вечери на Христо Смирненски. Сам изпитал мизерията и болката от бедността, поетът рисува картини на човешката неволя, които се запечатват в съзнанието на читателя. Тези ярки картини носят послание- страданието на бедните и състраданието на поета. За Смирненски големият град е бездушен и зловещ. В ролята на наблюдател лирическият герой броди из местата на страдание: Вървя край смълчаните хижи...вървя в бледосиня мъгла...
Поетът пресъздава живота на бедняците в големия град и показва промяната в тяхното мислене, все по-надигащото се чувство на омраза към обществената неангажираност на управляващите. Читателят може да приеме тезата, че неговото поетично наследство е отражение на променящите се исторически реалности.
Неслучайно са търсени зимни картини. Зимата носи студенина, отчужденост, а зимните вечери вещаят беди, глад, нещастие, смърт: Като черна гробница и тая вечер/пуст и мрачен е градът.. Ключови думи в цикъла му са мракът и мъглата, черният цвят, който вещае смърт. Епитетите черна; пуст; мрачен; зъл и глух допринасят за мрачното настроение. Отчуждение и безнадежност лъхат от този свят. Разрушени са рзбирателството и съпричастието в семейството. Бащта, майката и децата очертават кръга на страданието. Един след друг като сенки се появяват безхлебният баща, разплакани жени, слепият старик, старуха, момичето и бедните деца. Познали нанавреме голямата мъка, децата са отхвърлени от обществото и дреме в очите им скръб. Жълтите съсухрени ръце на младото момиче говорят за крайна мизерия. Детското нещастие предизвиква болка и състрадание в душата на поета. Пряк израз на съпричастието са думите, които се отронват като стон: Братя мои, бедни мои братя-/пленници на орис вечна, зла-/ледно тегне и души мъглата-/на живота сивата мъгла. Лирическият герой приема бедните жертви като свои братя, защото той е част от тях. Но в същото време разбира корените на злото и безнадежността и това го прави различен. Повторението на обръщението братя, съчетано с притежателното местоимение мои, извисява истинския хуманизъм на духовно богатия човек.
Сред големия враждебен град броди и смъртта. Тя е незнайна и странна, нейното присъствие е навсякъде. Умират хората, умират техните надежди, доброто и красивото в душите им.
Лирическият герой е едновременно и наблюдателят, който се движи из привечерното градско пространство и съзерцава картините на страданието. Градът е на само географско и битово пространство, но и център на бедност и мизерия, на социална насправедливост. Антитезните противопоставяния , метафорите и изразителните епитети младостта й цветна; блика мисъл неприветна, с които си служи поетът, помагат да се постигне сила на художествените внушения.
Благодарение на художественото умение на поета да изгради пълните образи на страдащите хора, читателят се убеждава, че неговото поетическо творчество е дълбоко хуманен призив за възвръщане на естествените човешки права. Затова лириката на Смирненски звучи толкова съвременно.





Мотивът за страданието в стихотворенията от цикъла Зимни вечери

Когато говорим за поета Христо Смирненски е трудно да направим характеристика на неговото творчество с няколко думи. То съдържа както бурна, революционна лирика, така и хумористични и сатирични произведения. Но в стихотворението си Зимни вечери той се проявява в трета светлина тази на непосредствени впечатления от столичните покрайнини под формата на лирични репортажи. За това и изразите са монологични и лиричния разказ се води в първо лице. В него не се развява революционния екстаз, който бушува в други стихотворения на Смирненски. Тук художественият маниер е по-друг, сдържан и пестелив, страданието избягва кресливите форми, бурните изблици. Поетът нагласява щрих след щрих, рисува отчетливи картини, които говорят със своята автентичност, приковават погледа с релефа си. В голямата си част всеки един от репортажите му е описание на неприветливата действителност. Студената зимна вечер, пустият град и рисуваните тъжни картини на обкръжаващата го действителност превещават, че тава, което ще последва няма да е по-добро. Във втората част на репортажа е описана една масова действителност жилищата, в които живеят хората са описани като
смълчани хижи
и вечната бедност и грижи
ме гледат през мътни стъкла
Следва описание на едно ежедневие. Пиян баща, достигнал до това състояние от отчаяние и безнадежност вдига ръка на семейството си.
Завърнал се в къщи безхлебен
пиян пак,-бащата ругай;
и своя живот непотребен
и своята мъка без край.
Тази действителност с нищо не се различава и действителността днес. И сега мизерията довежда хората до отчаяние. И сега, както тогава с настъпването на нощта циганите започват да се веселят и да се трудят незаконно. С това веселие те се мъчат да забравят трудния живот и борбата за оцеляване.
Прекалено трагичен и набиващ се в очи е образът на слепият старик и натовареното дете. И тук както и в предните портрети имаме същата ситуация. Същата ежедневна грижа държи този стар и немощен човек навън в студа в тези зимни вечери. Те не обръщат голямо внимание на страданията и студа, защото единственото, което ги интересува е как да препечелят пари за едно малко парченце хляб. Но ние, читателите разбираме от това тъжно и изпълнено със страдания стихотворение, че те не ще получат пари, защото всички в този пролетарски квартал са бедни и живеят в мизерия.
Но още по покъртителна е картината на мъртвата девойка, ридаещата старица и невинното молещо се дете. Това младо момиче споделя съдбата и на останалите тютюноработнички, които работят при нечовешки условия. Много рядко те са доживявали повече от двадесет години. Не е възможно майката на това дете да е старица. Тя е състарена от неймоверната болка и страданието да изгубиш детето си, от трудностите в мизерния й живот и от мъката, мъката, която изпълва всяка секунда от живота й.
За разлика от всички картини до тук, портрета на падащите снежинки има успокояващо действие и е символ на човешкия живот. Чрез нея се показва, че когато се ражда душата на човек, тя е чиста като тях, но под влияние на мизерията и жестоката действителност те се превръщат в кал. Кал черна и лепкава, която унищожава всичко.
В цикъла Зимни вечери са показани делниците и нерадостната съдба на бедните, на несретниците в града от тук и елегичния тон на творбата. Страданието, което е вечен спътник на тези бедни хора опитващи се да оцелеят в този жесток свят, свят на мъки и страдания. Свят, който ги погубва бавно и жестоко.






Мотивът за страданието в стихотворението Зимни вечери на Смирненски

Христо Смирненски е поетът оставил на българската литература безсмъртни творби. За малкото години, които живее, той успява да види безнадежността, трагедията в очите на хората и тяхната бедност.
Цикълът Зимни вечери открива печалната картина на града, мрачните сгради, гъстата мъгла все символи на мъка и страдание. Тук мотивът за страданието обхваща малко от причините, каращи хората да се измъчват и погубват. Страда целият народ деца, родители, цигани и старци. Бедността, мизерията, болестите и жалкото същестуване на хората са мотиви за страдание, мъка и печал.
А колко лица има вечната бедност? Тя съпътства човека навсякъде. Ето бащата, който не може да нахрани децата си, а работи от сутрин до вечер и удавя безсилието си в пиене. Страдащите малки деца вкъщи, плачещата му жена също са безсилни пред жестоката бедност. Страдат тези, които нямат храна, работа и дом. Страда и бащата, безпомощен да изхрани семейството си. Страдат и децата му, понасящи боя след отчаяните му пиянски вечери Децата пищят и се молятжена проридава едвам.
Друг един образ на бедността са старите цигани, онези черни ковачи, чийто живот е преминал в изковаване на стоманата. Те също са обречени на сиромашки живот. Хората страдат, защото са бедни, боледуват, защото нямат възможност да се лекуват. Грижите и страданията са вечни. Беднотията е най страшната болест на един народ. Даже змийките от лед на стрехата показват някаква сивота и студенина.