Социално изобличителната сила на Разни хора,разни идеали

Алеко Константинов е писателят,който превърна фейлетона в най-доброто литературно-публицистично оръжие срещу несправедливото устройство на обществото и обществените недъзи.

Активен участник в политическия живот,той отблизо наблюдава как чрез морално влияние,т.е с терор и фалшификации,Народняшката партия на К.Стоилев взема властта от стамболовистите и решава да разкрие истината за българския политически живот .

В циклизираната поредица фейлетони Разни хора,разни идеали,Алеко,огорчен от хищническата същност на новото време,воюва с неговите известни представители,като ги изобразява с цялата им грозота и пошлост.

Героите в Разни хора,разни идеалиса социални типове,родени от конкретната обществена действителност.Те са носители на индивидуална психология,разкрита чрез многословна изповед в битова среда,фамилиарен тон и реч,изпъстрена с разговорна лексика.

В първата част на фейлетона Алеко представя типа на дребния чиновник- кариерист.

Той търси съчувствие,но контрастът между дребнавите житейски цели и грандиозните усилия за постигането им предизвикват ироничен смях.Преследван от мъчителна завист,героят непрекъснато се сравнява с околните и търси формулата на успеха:

Поликсени:преди трийсет години с файтон се разхождаше и днес,моля ви се пак с файтон се разхожда,а пък аз тридесет години се трепя и не файтон-кой ти търси файтон!-ами една турска лира петимен съм да се намира,за всеки случай,в среднята преградка на кесията ми,и ето на-до ден днешен,брате мой,все петимен си оставам

Ето,например д-р Сперандо,какво да кажем,да го вземе мътната,върви му като на бясно таквозинака И отгде-накъде,моля ти се ?Нито е някой ум,кой знай какъв,нито е някой,да кайш,левентедна оскубана сврака с цилиндър и туйто!

Регистраторът се представя за скромен човек,но всъщност е прикрит лицемер и подлец.Не може да се примири,че не е постигнал благополучие,нито е напреднал в кариерата.Досадно словоохотлив,той разкрива тайните си,смятайки,че е недооценен и заслужава съчувствие.

Неудовлетвореността му от живота го тласка към недостойно поведение,но той не го осъзнава.Има самочувствие,че е интелигентен,а всичко в изповедта му го характеризира като елементарен,крайно дребнав и безсъвестен човек.

Той трескаво дири пътища към набелязаната цел-за да получи звънец,помощник-регистраторът се стреми да изтласка началника си от мястото му.В преследването на тази цел чиновникът не подбира средствата-без да се срамува,той споделя:

Бре анонимни записки ли не щеш,бре доноси ли не щеш,бре заплашвания ли не щеш-нищо не помогна

Не го смущават нито доносничеството,нито клеветата.Раболепничи пред по-високопоставените,увира се около големците,старае се да се докарва,а истинския си лик показва само пред подчинените:Колкото за строг-строг съм: писарите и разсилните ги мачкам като фелдфебел.

Чрез антитеза Алеко разкрива хамелеонщината на този герой на времето: дистанциран от всички,той се приспособява към всичко;без политическа принадлежност,но никога в опозиция;търсещ признание,но неспособен да уващава когото и да било. Доказателство за пълното падение на героя и кулминация на фейлетона е признанието:Дрънкат ми някои диванета,че можеш,кай,да напреднеш,ама трябва да бъдеш,кай,подлец.Бошлаф!Подлец ли?!Архиподлец ти ставам аз тебе,брайно,ама де оня късмет!

Разголената същност на героя,разкрита без задръжки,очертава психологическия портрет на социалния тип,към който принадлежи помощник-регистраторът.

Във втория фейлетон в центъра на изображение е поставен един политически престъпник,представен в най-естествената за него гуляйджийска среда.Това е един от зловещите образи в нашата л-ра.

Монологът разкрива потресаващи страници от миналото на героя,характеризиращи го като жесток злодей.Той споделя,че е участвал в кървави политически разправи,политически преследвания и грозни сцени в полицейския участък.

Осъзнава,че престъпленията му заслужават тежко наказание,но гръмко възхвалява неочакваното помилване.Той триумфира със самодоволен възглас:Ура,да живее амнистията!,Наливай!,Браво,Аах!

В продължение на три години той чака заслуженото си наказание,а вместо истинско правосъдие,законът му подарява незаслужена свобода и възможност да живее добре с натрупаните от политическа активност богатства.

Цинизмът на престъпника стига до крайност,когато той се подиграва с честните борци за българските идеали:Законност и свобода,ха-ха-ха!Глупец;счупена пара не струва твоята гладна честност.Спечеленият с упорит труд хляб,ще кажеш ти,е по-сладък от амврозий.Какво