Социалните и нравствени проблеми в творчеството на Елин Пелин

Елин Пелин е един от най-големите художници и ознавачи на селската душа.Той израства в средата на българските,трудови,народни маси и от близо познава тяхната богата душевност,тяхната морална същност и тяхното човешко достойнство.Писателят много добре разбира и обикновенните човешки радости и онези човешки тревоги и вълнения които са свързани с жизнената съдба на селските трудещи.Елин Пелин е успял да види всичките причини,които огнетяват селския труженик,които го подтискат и които стават причина за неговата човешка трагедия.И затова преобладаващо чувство в разказите му е мъката,дълбоката мъка на селянина.Ние разбираме,че когато Елин Пелин изобразява селската неволя,той чувства непосредствена близост до жизнената участ на селяните,стреми се да вникне в тяхната трагедия,да пресъздаде горестта им.Поради това неговите творби имат изключително действие,сила и значимост,в тях се чувства присъствието на големия художник,разбираме неговия хуманизъм и страстното му желание да ни запознае със суциалните и нравствени проблемив условията на капитолическото общество.Ние не само чувстваме страданията на беднитеи злочести,но и добиваме представа за моралния лик на бирници,съдия-изпълнители.кметове,свещенници и други народни екплоататори.Елин Пелин винаги си поставя за разрешаване определена социална идея.Той разбира,че селяните са в трагично състояние поради грабическатасъщност на буржоазната държава.Ето защо основния комфликт в разказите и повестите е комфликтът между народ и подтисници.За да пресъздаде този комфликт авторът най-често използва диалога.Смело можем да кажем,че той е майстор на диалога и умело е изключителна вещина пресъздава душевния мир на своите герои.Така в разказа "Андрешко" пред нас се откроява образът на Андрешко изразител на мислисте и чувствата на народните маси от една страна и едновременно с това чрез неговите думи ние добиваме представа за позицията на самия автор.Чрез диалога са пресъздадени основните противоречия,които съществуват в буржоазно-капиталическото общество.Така Елин Пелин ни разкрива една твърде специфична особеност- умението образно,правдиво,убедително да ни предаде онези взаимоотношения,които са присъщи за живота на българското село.Научаваме,че съдия-изпълнителят е тръгнал да инвестира житцето на Станойчо,но Андрешко разбира голямата беда,която ще застраши неговия съселянин и бързо решава да остави съдията в блатото и предупреди Станойчо.С изключителна вещина чрез диалога и художествени обобщения авторът е изразил ненавистта и презрението на съдията към съселяните и позициите на буржоазната държава,която гледа на селяните само кати на данъкоплатци.Категорично,твърдо и непоколебимо съдия-изпълнителят изявява,че със селяните трябва да се отнася със сурова жестокост,за да не съсипят държавата.Това е позиция,твърде типична за онази епоха,когато между народ и правителство съществуват аптагонистични отношения.Изпълнен с омраза съдия изпълнителят заявява "Ах,защо нямам повечко власт,ангели ще ви направя". И тук личи позицията на автора,който само през пояснителна реплика успява да ни въведе в духа на времето,да ни запознае с героите.С пестеливи реплики писателят пресъздава и душевния мир на Андрешко и ненавистта му към властниците,солидарността му към страдащите.Но това е единичен протест,който не би могъл да доведе до решаване на социалния проблем.Нравствената издигнатост на героя,неговото чувство за справедливост и честност,за по-сносно съществуване на селяните го правят симпатичен.А моралията низост на съдията ни отвръщава и ни дава възможност да разберем в по-широк мащаб,кои са враговете не народа,държава ,власт,бирници и други.

Епидемиите,болестите и гладът слагат дълбок и неизлечим отпечатък върху всичко.Омразата зрее в душите на селяните,става все по-ясно,че те са обречени на трагична безнадеждност и безизходица.Тя е намерила реален израз в разказа "Лудата",където злочестата Илговица възкликва:"Няма правда,няма свобода,чувате ли?Царят трябва да се разцари.Владиката да се разбладичи.Попът да се разпопи!" Тя предлага никой да не вярва на лъжите и заблудите,които духовенството разпространява.В разказът "Напаст божия" авторът с още по-голяма сила утвърждава дълбоката ненавист срещу духовенството мислещо само за личните си интереси и користни подбуди.Авторът ни показва многобройните страдания,които гнетят нещастните хорица.Тази картина ни поразява със своята реалистичност.Като вещ наблюдател Елин Пелин ни описва полето,състоянието и