Ивайло Дичев

Социалните битки на 21 век започнаха в Сиатъл

Сблъсъците в Сиатъл около "Рунда на хилядолетието" предизвестиха конфликтите на следващия век : утопията на глобализма ще среща все по-яростната съпротива на локалното. Отначало неорганизирани и спонтанни като лудитите-машиночупачи от началото на техническата революция, антиглобалистите днес започват да е превръщат в световно движение, благодарение на интернет и бума на неправителствени организации. Обединява ги чувството на застрашеност от разрастващия се свят, където икономическите процеси стават все по непредсказуеми, а ролята на отделния гражданин - все по-малка. Световната търговска организация въплъщава тъмните сили, стоящи зад тези процеси - корпорациите, лобитата; провалът на преговорите й за по-нататъшна либерализация на международната търговия, този нов интернационал преживя като първата голяма победа над света на глобализацията.

Откъде идва подобна негативна, терористка позиция? Наистина премахването на митата, преференциите и протекционизма стимулира износа, а той създава работни места. Само че очевидно страните с по-мощни икономики ще изнасят повече; слабите, принудени да отворят пазарите си, ще трябва да внасят и да закриват производства. Това обяснява защо развиващите страни се боят от глобализацията и обикновено се мъчат да изтъргуват отварянето на пазарите си срещу помощи и инвестиции.

Но защо тогава протестират в самите развити страни? Защото успоредно с либерализирането в движението на стоките е либерализира и движението на капиталите; икономическата власт се разтоварва от всякаква отговорност към конкретното място. Става все по-лесно да изтеглите инвестициите си от една част на света и да ги прехвърлите в друга - не е необходимо дори да си дадете труда да пътувате дотам, всичко става по електронен път, със скоростта на светлината. Това, наред с множенето на прагматични правителства, готови да следват правилата на новия световен ред и да ориентират цялата си политика около чуждите инвестиции, кара капитала да изтича непрестанно в трети страни, където работната ръка е по-евтина.

Но за да се построи неолибералната утопия на глобалния пазар, трябва предварително всички неща да се превърнат в стоки. Например някой да брани интелектуалната собственост (въпросът коя част на света изнася интелектуален продукт разбира се е риторичен). Това изглежда някак нормално, но запитайте се какво би станало, ако някой беше патентовал таблицата за умножение и ако всеки път, когато умножавахте 2 х 3 трябваше да му плащате авторско право. Нима компютърните продукти през следващия век ще бъдат по-малко необходими? Неравният достъп до знанието и културата ще направи така, че търговската глобализация да бъде съпроводена от невиждано културно разслоение. На глобализиращия се copyright, антиглобалистите противопоставят принципа на copyleft (игра на думи, получена от от "авторско право" и "ляво"), според който сферата на идеите предполага една естествена щедрост и споделяне, та дори ако за това трябва да се крадат компютърни програми.

Най-голяма тревога днес буди превръщането на живота в обект на авторско право. Днес вече се патентоват пшеници, които не можеш да посееш повече от веднъж, така че колкото и добър добив да имаш, пак трябва да купиш посев от централата. Пилета с повече бяло месо или съответно по-едри кълки. Скоро ще почнат