Социалният крицисизъм в елегията Елате ни вижте

Иван Вазов спада към екстравертния тип автори той не разкрива в творбите си своите интимни преживявания, а намира своето вдъхновение в света около себе си и в неговите проблеми. Основният мотив в творчеството му е за земята рай с него е изграден един уникален образ на родината, който служи за основа на при изграждане на националното самосъзнание. Основното чувство в лириката му е любовта към отечеството. Така той излива душата си в своето творчество и в този смисъл според него България не е просто физическа територия, а пространство на духовността. По същия начин Вазов издига кълт към българското и го защитава ревниво от родоотстъпниците и хулниците. Неговите висши идеали водят и до голямото му разочарование от следосвобожденската действителност.

В неговата елегия Елате ни вижте се отличава точно това чувство. Големите му очаквания и надежди за свободна България остават напразни след като става свидетел на новите страдания на народа. Вазов набляга най силно върху новото робство, което тегне върху българите нищетата. Тя обезличава човека, принуждавайки го да се бори за собственото си оцеляване. Така той губи нуждата от духовни ценности в битието си. Това предопределя и основните чувства, които доминират в товрбата - съчувствие и болка. Поетът няма за цел да открои конкретен виновник за съдбата на съотечествениците си, той вярва, че чрез своя зов за помощ ще отвори очите на управниците за бедствието сполетяло хората и ще ги накара да осъзнаят нуждата да поправят грешките си.

Заглавието влиза в силен диалог с текста, като по този начин насочва към главния проблем. С помощта на анафоричното му повторение в края на всяка строфа се постига градация на бедствието, а следователно и на трагичните чувства.

Началото на стихотворението е смислово въведение в основната тема на творбата. Изброяването по пътя, по кръчми, по хижи създава усещането за всеобхатност на бедствието. Инверсията картина плачевна и словосъчетанието душа ми покъртя стоят в основата на авторовото съпричастие. Следва художествено описание на картина-та, в което, с помощта безглаголни изречения се създава образът на дом, по скоро приличащ на килия. Акцентира се върху идеята, че човекът е обезсилен от бедността. Изразът човеци и дрипи вдъхва безжизненост и създава асоциация с куклата, оставена на случайността, чиято единствена надежда е помощта отгоре. Духовната връзка между животното и стопанина не е еднозначна на любов и уважение постигнати в общия труд, а представлява ироничен начин да се изведе на преден план профанирането на човека до равнището на скота.

В текста безглаголните изричения поддържат своята доминация:

Зла бедност! Неволя! Души затъпели,

набърчени булки, деца застарели;

Къс ръжено тесто в пушливо огнище

загрява се там за гърла изгладнели.

"Елате ни вижте"