Социалният и човешки протест на Вазов в следосвобожденската лирика

Ако от икономическа и социална гледна точка капилизма в България идва съвсем закономерно, от етично гледище той налита в живота на българина като бедствие.

Обединяването на моралните ценности в един още неумрял партиархален свят след съвсем наскоро преживяният подем на бурно национално освободително движение и героични борби е почти катастрофа. От тук идва и горчивото разочарование като основен патос на българския критически реализъм и като основен тон в следосвобожденското творчество на Иван Вазов. За него Милена Цанева с основание твърди "Той е постически рицар на една всепоглъщаща се любов; възхвала на България,болка и грижа за България , вяра в България ". Ако Христо Ботев мери своята съвременост с мярката на бъдещето на високия общочовешки идеал , то за Иван Вазов определено може да се каже , че мери своето време на "дребни характери" , "тесни чела" и "широки джобове" с мярката на миналото , величието и героизма на възрожденските идеали.

Мотивът за вечното зло в живота на българският селянин в стихосбирката "Скитнешки песни" получава специфично Вазовска траекторовка изградена на прозрението за трагичния контраст между красотата на природата и нечовешкия живот на българският селянин :

"И човекът дрипав

твар нещастна, роб на мъки

и мрак вековни

туря петно в таз планина красна!"

("Малката планина")

Като израз на болезнено изострена чуствителност към страданието на народа този мотив се налага като основен и в стихотворението "Елате ни вижте!".

Картината на бедното селско жилище :

"Под-гола пръст!Смрад дим,стени окадени,

тъмничен въздух; в полумрак потопени

човеци и дрипи... На също гноище

лежи скот и стопан,духовно сближени"

изградена чрез безглаголни изречения и изреждания на отделни художествени детайли внушава мисълта за статичността, за мъртвилото в селския дом.Тежкото