Социални мотиви в Ботевата лирика

Социалната проблематика и патос представляват съществена страна от съдържанието на Ботевата поезия заедно с нейната национална мотивация и универсална човешка значимост. В творбите си геният на българската бунтовна лирика разгръща големите устойчиви теми на своето вдъхновение свободата, борбата за нейното извоюване, жертвеността по пътя към нея.

В стихотворенията си с изразена социална проблематика авторът изразява голямата тема за бунта и свободата през една рационално и емоционално очертана картина на българското общество от последното десетилетие преди Освобождението. Лирическият герой в тези творби е народен интелигент, осъзнал дълбоко горчивата участ на своя народ и единственото средство за неговото спасение въоражената борба.

В стихотворението Елегия социалните мотиви са разкрити чрез покъртителния образ на окования народ страдалец, който мълчаливо сочи с глава своите мъчители.Още в началото на творбата си Ботев поставя основния въпрос, на който трябва да намери отговор:

Кажи ми , кажи , бедний народе,

кой те в таз робска люлка люлее?

Ботев ярко характеризира потисниците и техния порочен морал започва с максимално общия християнски символ назлодеянието: Тоз ли, юо спасителят прободе/ на кръстът нявга зверски в ребрата, след това са конкретизирани прозвищата на йезуитщината и предателството: син на Лойола и брат на Юда, както и взетото от българската действителност олицетворение на жестокостта и родоотстъпничеството:нов кърджалия в нова полуда,/ кой продал брата, убил баща си.Всички те са обхванати в краткия оксиморон сган избрана.

Внушението за угнетеното състояние на блгарския народ е подсилено от християнската символика в стихотворението символът на вярата се е превърнал в оръдие на потисничество и унищожение, а покорството е започнало да убива приносителите си.

Робсктие страдания са внушени с ярки метафори: пот от чело кървав се лее, кръстът е забит в живо тело. Силно експресивна роля играе алитерацията на съгласните звукове р, д и з в израза ръжда разяжда глозгани кости.

В социалната картина, емблематизирана от двата си полюса роб и рояк скотове, присъства един трети елемент ние. Това са хората, натоварени с изк;ючителната отговорност на разума и на борбата за свобода. Макар че те би трябвало да са част от народа, те сякаш не търпят наравно с него наруралистично описаните тегла..Техните собствени страдания се мерят с други мерки. Това са мъките на нерешителността и търпението:

А бедният роб търпи, и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим, и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

Тези измерения са изцяло нравствени, за разлика от описаните народни тегла. И именно в това различие между будителите и народа проличава Ботевото романтическо схващане за националната общност: умовете на нацията трябва да се посветят на